Людмила Исаева

ЕСЕННА ГРАФИКА

Везани полски шевици,
мрак и есенна пустота…
Падат издъхнали птици
в мрежите на дъжда.

Тропот на бързи копита
губи се надалеч -
вятър разсърден скита,
яхнал огнен жребец.

Нощем в ръждивите хълмове
спят самодиви-мъгли.
Стряскат ги черни мълнии -
ято орли.

Своята гибел прекрасна
срещат липи и брези
и в тъмнината проблясват
златните им сълзи.

***
Затвори си очите!
Затвори ги и двете!
В тях се крият
огромни
замайващи
бездни…
И е страшно,
загубила власт
над нозете си,
да усещам
как тръгвам към тях
и…
изчезвам.

ВЪЗМЕЗДИЕ

Ти си далече от мене,
ти си далече
през думи,
през дни
и пространства…
Но аз имам властта
да те върна
при мен
поне в тази
единствена вечер…
Ще те повикам
в едно замълчано поле,
под едно странно небе
в сумрака на звездите,
и със поглед
натегнал
от укор и жал
ще погледна
в бездната на очите ти…
В бездната на очите ти
с ириси,
разширени от страх и виновност,
с ириси,
разширени от ужас и самота…

И тогава
ще си отида.