Георги Михалков

Боян знаеше за съкровището още от дядо си. Преди много години дядо му разказваше, че на остров Свети Никола е скрито голямото съкровище на Ангел войвода.

- Заровил го е - казваше дядо му - под манастира на острова. Знам къде точно, но не мога да отида да го взема, защото островът е военен обект, охраняват го строго и външен човек не може да се приближи до него.

И дядо му изваждаше от едно старо сандъче пожълтял лист, прегънат на две, на който беше нарисувана карта. Взираше се в нея с късогледите си вече синкави очи и клатеше многозначително побелялата си глава.

- Ето - показваше картата и гласът му започваше да трепери от вълнение. - Това е островът.

От годините всичко, нарисувано на хартията, беше толкова избледняло, че едва-едва се виждаше, но дядо му сякаш знаеше наизуст какво означават всяка чертичка, кръгче, кръстче, изобразени на листа.

- Това - обясняваше той - е морето. Това е брегът, а тук, този голям кръг е островът. Тук е манастирът, а от източната му страна - и дядо му посочваше едно малко кръгче - има кладенец. Отдавна е пресъхнал, а може би никога не е бил истински кладенец. Този, който реши да стигне до съкровището, трябва да се спусне в кладенеца. Долу има тунел, той води до манастира и по него се стига до олтара, а там, под олтара, има каменна плоча, върху която е издълбан кръст. Под плочата е съкровището. Знам аз, но как да ида да го взема, когато на острова и пиле не може да прехвръкне.

Боян запомни разказа на дядо си дума по дума и когато дядо му се спомина, прибра на сигурно място сандъчето с картата, която показваше къде е съкровището на Ангел войвода.

Годините минаваха и Боян непрестанно си мислеше за тайнственото съкровище на острова Свети Никола. Сънуваше как се промъква там, спуска се в пресъхналия кладенец, тръгва по тунела към олтара, намира каменната плоча, вдига я, изважда торбата със жълтиците и все така тихо и незабелязано се връща у дома. За съжаление това нямаше никога да стане, островът беше военен обект, но неочаквано се случи чудо.

Обявиха, че островът Свети Никола вече не е секретен обект. Военните изнесоха оттам техниката и апаратурата. След година възстановиха манастира, построиха хотел, модерен ресторант и всеки ден едно корабче с туристи отиваше до острова и се връщаше.

“Ето, дойде моментът да отида и да намеря съкровището” - каза си Боян.

Всичко се подреждаше като че ли точно за него. Имаше рибарска лодка, с която през свободното си време излизаше в морето да лови риба.

Една вечер внимателно се подготви за специалната си мисия. Взе всичко необходимо: картата, завещана от дядо му, въжета, фенер, инструменти и подходящо облекло. Отиде до морския бряг, избута лодката в морето и загреба към Свети Никола.

Минаваше полунощ, когато стигна до острова. Завърза лодката на малкия кей и тихо се промъкна към манастира. Тръгна към източната му страна и веднага видя запустелия кладенец. Тишина и безмълвие обгръщаха острова. Не се виждаше жива душа и не се чуваше дори и малък шум. Долиташе само монотонният плясък на вълните.

Без да бърза Боян приготви въжето и внимателно се спусна в кладенеца. Долу веднага видя тунела и тръгна по него. Стигна до мястото, където беше каменната плоча с издълбания върху нея кръст. Малко трудно я повдигна, беше тежка, но успя и под нея видя ковчежето. Отвори го, жълтиците го ослепиха.

Онемя. Толкова жълтици не беше и сънувал. Обзе го огромна радост. Сега животът му щеше коренно да се промени. Вече знаеше какво ще направи с толкова много жълтици. Виждаше огромна нова къща, модерна кола, вила, безгрижен и щастлив живот. Напълни чантата, която носеше, с жълтиците и се приготви да се върне обратно. Сякаш имаше криле, не очакваше, че всичко ще е толкова лесно.

Тръгна по коридора към кладенеца, но се оказа нещо непредвидено. Коридорът го отведе към друг коридор, оттам към трети, а оттам - към четвърти.

Изгуби посоката. Започна да се лута напред-назад. Тръгваше, връщаше се и пак тръгваше, но не намираше коридора, който водеше към кладенеца. Спираше се за малко и пак тръгваше. Накрая падна изтощен, разбирайки, че никога няма да се измъкне от този дяволски лабиринт.

Сутринта семейството му видя, че го няма у дома. Никой не знаеше къде е отишъл. Чакаха го два дни да се върне и съобщиха в полицията, че е изчезнал.

Полицията напразно го търси, никъде не го намери и го обяви за безследно изчезнал. Само рибарската му лодка остана да стои, вързана на малкия кей на остров Свети Никола.

София, 12. 07. 2017 г.