Денчо Владимиров

ВЪЛШЕБНАТА РЕЦЕПТА

В лекарския кабинет влезе пациент и от вратата с все сила извика:
- Добър ден, докторе!
- Заповядайте, седнете! - посочи с ръка ушният специалист.
- Благодаря, не пуша! - поклати глава другият.
- Седнете ви казвам, откъде накъде пък ще ви карам да пушите тук! - усмихна се лекарят и отново посочи с ръка.
- А, не, нито една! - новодошлият бе категоричен.
- Е, щом не искате да седнете, стойте прав! - вдигна рамене лекарят.
- Благодаря - каза мъжът и седна.
- Откога е този нежелан дефект с вас? - зададе първия си въпрос лекарят.
- От двадесет години.
- Още тогава сте оглушали? И идвате чак сега при мен?
- Не, тогава се ожених.
- Какво ме интересува кога сте се оженили!
- Нали ме питахте откога имам жена. Е, и аз ви отговарям.
Лекарят изохка.
- Повече не мога. Чака ме цял ден работа.
Лекарят бързо написа рецепта и я подаде на пациента.
- Като изпиеш лекарствата, ще си отвориш ушите! Антибиотици.
След месец мъжът се появи отново.
- Вече чувам отлично - каза още от вратата той.
Лекарят въздъхна облекчено.
- Станало е просто чудо. . Е, продължавайте да вземате лекарствата. Ще ви предпиша и витамини…
- Почакайте, докторе, дошъл съм за друго, … - запристъпва смутено мъжът.
- Какво още желаете?
- Как да ви кажа, докторе, преди като не чувах, съм бил къде по-добре. Не чувах как народът стене от сиромашия, високи данъци и убийствени цени, от тормоза на топлофикационни мошеници, енергийни монополисти, не чувах как напразно викат за помощ пребивани от бандити старци на улицата, как плачат незаспиващи от глад деца в жилищния ни блок. Молбата ми е - направете ме … отново глух, докторе! Измъчих се съвсем!
- Не сте първият, който иска това от мен! - въздъхна лекарят. - Е, ще ви напиша рецепта за… пълно оглушаване!
И като откъсна лист от кочана с рецепти лекарят набързо надраска нещо в него.
- Ето, заповядайте вълшебна рецепта! Започвайте още от утре! Ще престанете да чувате как стене и плаче народът. Написал съм ви: “СТАНЕТЕ ДЕПУТАТ!”

ОПРОВЕРЖЕНИЕ

В редакцията влезе разярен масивен мъж в костюм и вратовръзка и като ми препречи пътя към вратата, тежко каза: - Вие сте редакторчето, нали?
- Да, какво желаете, господине?
- Аз съм Пастърмаджиев, съдия! Дошъл съм да направя опровержение!
- За какво, господин Създърмов, пардон, Пастърмаджиев!?
- Дошъл съм да публикувате още в утрешния брой на вестника опровержение за това, което сте написали за мен! С публикацията вие ми нанасяте огромни имуществени вреди и накърнявате професионалното ми име и чест!
- В смисъл?
- Написали сте, че аз като съдия вземам подкуп на всеки процес от по сто лева! Това не е истина! Това е клевета! Направо ме убивате. Запомнете: съдия Пастърмаджиев по-малко от хиляда лева подкуп не взема! Сега, след вашата публикация във вестника, всички ще започнат да ми дават по сто лева подкуп!

СИНДРОМЪТ НА КОКОШКАТА

Нещо странно става. Познати споделят, че напоследък все по-често им се присънват сънища със сюжети от живота през …социализма.
- Сънувам аз, че пак като едно време имам работа, получавам заплата. Събуждам се и охкам, всичко е било сън, безработицата ми продължава - разказва треперещ съседът Танев.
- Сънувам, че пак като някога отивам в работническия стол и напълвам таблата с чинии, първо, второ, трето, че и допълнително, че и безалкохолно. И всичко това за стотинки. Кюфтета, пържоли, наденички, ядене на корем. Яж и вдигай производителността на труда! Сега вече не помня отколко време не съм вкусвал наденички. Ама наденички като наденички бяха едно време социалистическите наденички, с месо, а не с гемеота…
Това пък сподели на пейката пред блока пенсионерът Узунов, бивш заводски ударник на труда, два пъти седял в почетен президиум при отчитане на социалистическо цехово съревнование.
Съседките, оказа се, че и те сънували напоследък социалистически сънища.
- Сънувам че съм на море в почивната станция на промкомбината. Лежим с Първан, мъжа ми, на пясъка на плажа, печем се на слънцето и от време на време се бухваме във водата ….И ни е едно хубаво, много хубаво - разказва Панделиева от петнайсетия етаж.
- А аз сънувам, че съм в санаториум на трудещите се селяни - денем ни обикалят доктори и сестри, правят ни разни масажи и пунктури, а вечер - танци, културно-масови прояви …Така по двадесетина дни. Връщаме се с нови сили за работа на полето …Първа бях в съревнованието между звеноводките! И ето пак като такава се сънувам сега, ама като се събудя, го удрям на плач, какво беше през социализма, хей, какво е сега през пустия му капитализъм … - разтреперана разказва баба Кичка, дошла на старини при дъщерята в града.
- А аз сънувам, че имам… зъби! - докладва полковникът от резерва Сержантски. - Сънувам, че ме боли горе вдясно някакъв кътник и със строева крачка право при зъболекаря! А той усмихнат ме посреща, слага ме на стола и ми решава бързо проблема. После оглежда с някакво огледалце и останалите зъби и казва кога да го посетя пак, за да ми направи някаква малка пломбичка. И всичко това - без да му дам и стотинка. На излизане от кабинета му виждам баба му носи цвете и се смее, широко показвайки 32 холивудски бели зъба от протезата, която й направил дентистът, пак без пари. Като се събудих, само дето не се гръмнах - изохка полковникът - в устата ми има само един зъб, клати се като правителство, ама откъде пари да го извадя…
- Е, и аз снощи сънувах социализма! Сънувах, че отивам да си платя тока, водата, парното, а касиерките весели, а не начумерени, ми искат стотинки, като през соца. И никой около мене не припада при плащане на сметките!…- споделя нощните си социалистически вълнения и домоуправителят Чапкънски.
Изслушвах изповедите на съседите, а ето че вече от седмици и аз не мога да се отърва от социалистически сънища. Докато сънувам - добре, ама като се събудя, и на мен ми идва да вия от реалността.
Затова отидох на лекар, на психиатър. Разказах му за проблема, а той се изкиска и каза, че не съм откачил, а просто и мен ме е хванала някаква епидемия. Наричала се “Синдромът на кокошката”. Вече масово боледували хората от България, бившия СССР и Източна Европа. Само китайците, виетнамците и кубинците се оказали с имунитет.
- А защо се нарича “Синдромът на кокошката”? - попитах озадачен аз.
- Пълното име на синдрома е “Гладна кокошка просо сънува”. Е, вие вместо просо - социализъм сънувате. И ще сънувате, докато не се открие някакъв лек и срещу тази пандемия - тъжно поклати глава психиатърът и ме изпрати на вратата с пожелание за приятни сънища от социализма.