Христо Черняев

Този най-български град винаги е имал скритото очарование на легенда.

За първи път го видях в детството си. Вървях и погледът ми попиваше покатерените една връз друга цветна къщи. И ми се завиваше свят… Пред мене беше омагьосващият Търновград…

Но дори и сега трудно мога да уловя цялостния му образ. От различни места градът изглежда различен. Между зелените хълмове той се показва някъде по-малко, а другаде - повече. Загадъчни са тези завои на Янтра, които напомнят саби на хайдути. На няколко места е свещенодействала ръката на майстор Кольо Фичето. Другаде - фантазията на цял народ.

И най-хубавото е, че тук се усещам у дома си.