Димитър Гундов

На Димчо Дебелянов

Земята, по която бродя днес
е място злачно, свято и покойно.
Тук някъде е гроба ти злочест,
тук пърха твоята душа нестройна.

От тука ти напусна тоя свят -
незнаен пътник сред нощта неверна.
И песента ти на герой-поет
разсече тъмнината непрогледна.

Тя освети брега на бистра Струма,
нощта към Солун, стария бивак.
И днес се носят твойте топли думи
и оня слънчев край сияе пак.

Той свети, праща поздрав на морето
свободен, чист от бреме и позор.
Над него като бисер грей небето
и твоя няма, но неугасващ взор.

Земята, по която бродя днес
е място злачно, свято и покойно.
Заставам мирно и отдавам чест
и хвърлям няколко цветя спокойно.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 16, бр. 603, 29.11.1943 г.