БЕЛИЯТ КОННИК
БЕЛИЯТ КОННИК
Аз из пъстрото утро изплувах
и пристигам по белия път.
Аз навред съм - и все ми се струва -
гласове и очи ме зоват.
И вървя край познати дворове
и отдавна познати къщя -
ето същите лански прозорци,
а притулени днеска от цвят.
И през всеки отворен прозорец
аз надничам от белия кон.
Вместо знаме - издигнал нагоре
бял откършен от сливата клон.
Ще премина край всяка ограда,
покрай всяка градина и дом,
за да чуя как всеки се радва
на човека с белия кон.
Братя мои - настанали рано,
колко много ме чакате - знам.
Аз дойдох през нивя и поляни,
от зелената свежест пиян.
Аз понесох голямото слънце
и запалих големия ден,
и следите от моите стъпки
из поляните греят зад мен.
1926 г.
СТИХОВЕ ЗА ВОДАТА
1.
На слънце гола тя се излежава
пред хората, света и вечността,
наяве и насън се наслаждава
на своята предвечна голота.
И като на единствен мъж жената
отдава всичко - и душа, и стан,
отдава се на слънцето водата,
лъчисто непорочна и без свян.
2.
Море - дори отвъд далечините!
И будни сънища, и жив покой!
И аз във него, в пладнешкия зной
греба и се прегръщам със вълните.
В празничните прегръдки на водата
усещам й душата и плътта,
диханието й и чистотата,
и вечната й светла голота.
Владея погледа й със сърцето
на свидните пространства хубостта.
И обожавам слънцето, небето,
водата, вечността, безкрайността.
1960 г.
