Лозан Такев

На митинга - заря на 18 юли,2017 година в Карлово венците и цветята бяха много повече от официалните гости, от чието име бяха поднесени и положени на паметника на Васил Левски - Апостола на българската свобода. И прозвучаха отново и отново тържествено и артистично имената на премиера, министрите му, лидерите на партии, на днешните първенци и управляващи и ръководители на страната, а там бяха предимно техни заместници, чиновници и анонимни представители… Такава ли е мярата и това ли е посоката на йеродякон Игнатий и неговите послания за наредбата на държавните работи, писана преди век и половина? Попитах се това ли е морала на днешния политик и държавник? Подобни мисли ме подтикнаха и спонтанно се роди поредната лирична лозанка.

1.
След слова гръмогласни,
заря за милиони,
сред гирлянди и песни
край теб пак мълчим…
И отново е ясно
не в това е поклона,
щом оставаш и днес ти
едничкият син…

Край положени много
букети с фактури
и с държавна субсидия купен венец,
се поражда у мене
въпрос процедурен:
как описва цветята в тефтерче
светец!?

2.
Толкоз много венци
и букети в ръцете
няма как твоят паметник
да събере…
А е нужна любов от сърце
с едно цвете.
Да положим любов и душа
по-добре!

И в поклона гнева
пак не мога да скрия:
Бих се радвал, Василе,
и аз като теб
на невена от двора
на леля Мария
и синчец от полето
в ръка на дете…

18 юли 2017 г.