Лозан Такев

Трогателна бе инициативата децата да дадат своя принос към българската история като изучат нещо повече от фактите, свързани с живота и делото на Апостола на Свободата.

Написаха се книги,издадоха се календари, изпяха се песни, наредиха на пъзел „Залавянето на Васил Левски”, подредиха се изложби с портретите на Дякона в градинката пред „Кристал”, изсвириха отново Кантатата на Боян Икономов по текстове на Димитър Точев.

Професор Александър Видлишки написа опера по пиесата на Васил Мирчовски, която още търси подкрепа за поставянето си. Нали цялата година е на 180-летието на Васил Иванов Кунчев. Може да се намери поне още един патриот, да подпомогне още едно родолюбиво творчество, посветено на истинския българин…

„Левски в моя град” събуди малко позаспалото национално чувство и се събраха нови страници-непознати и позабравени от живота и подвига на най-великия българин.

Открихме отново, че Дякона го има и в ханчета и в улици, в паметници и училища, в читалища и културни домове, в къщи и по паланки, в стари и по -нови дори учебници. Левски притичва по калдъръми и плочници, по площади и градинки, край някоя естрада или сцена, Левски влезе доста енергично в малките екрани по домовете ни, в „История БГ”, в публицистични телевизионни блокове и се вреди покрай десетките негативни български новини с побоища и смърт, с обири и кавги, с ненавист и омраза в парламентарната ни зала, където все по-трудно „Съединението прави силата”…

Децата поразпитаха баби и дядовци, които помнят още разказаното от техните родители и обогатиха познанията си с нови неизвестни разкази за българския революционер.

Левски го има. Има го навсякъде около нас. Още нищо не е тотално забравено… Само Левски го няма за съжаление в нас, самите… Защо???? Защо по нищо не подражаваме на героя си? Времето ли е такова? Свободата ли направи от нас слободия и не спазваме вече никакви човешки ценности и норми, забравихме ли наредбата му за държавата?

Как в тефтерчето му да прочетем за похарчен ненужно държавен бензин, за субсидия на държавата за революционните комитети в страната, за високите заплати и бонуси на днешните народни избраници - патриоти и революционери, за получените между другото шест-седем апартаменти, само защото в кабинета ни стои неговия портрет, но с нищо не сме заслужили днес да се наречем и негови наследници!

Помислете си само на кого би симпатизирал Апостола, ако беше наш съвременник! На Герб или на БСП, на Атака и на Воля, на ДПС, на НФСБ, на днешните демократи!?… Всички биха се заклели на думи в него. Всички биха го предпочели за патрон… Но той не би избрал никой от днешните революционери!… И с право. Защото отдаденият на Отечеството си наистина служи предимно на Него, а после на Себе си, за разлика от днешните „слуги” на народа…

Как в тефтерчето му ще се впишат още много-много подобни новини за задържана в огромно количество валута и злато, за невинно убити млади хора пред дискотека заради една цигара! Как там може и да си помислим, че ще пише за измамници, крадци, убийци, злоупотребили с доверието ни, с вота ни!?

Как ще прочетем в това тефтерче за злоупотребите в Националния ни дворец на културата, за злоупотребите с обществените поръчки, за разпродаването на България и отдаването на земите ни на чужденци…

„Левски в моя град” - една чудесна инициатива, която отново ще докаже, че великият българин е недостижим. Една инициатива, която подреди нови парчета история, нови стъкълца и бисери от легендата Васил Левски…

Но тя трудно се вписва след два века в днешния манталитет. И трудно Левски може да е в нас, самите. В града ни, да, но не и вече в нас, уви!