СТИХОВЕ
***
Веднъж,
след като изслушахме
комюникето
за жертвите
от поредната война,
седнали
на масата за двама
и тя ми се помоли
да й нарисувам нещо
на салфетката, за спомен,
нарисувах кон.
- Защо човек не рисува -
ме попита -
мъж или жена, да кажем,
все висши същества…
- Човек не заслужава
да бъде нарисуван -
отговорих,
без да го обсъждаме.
***
Жаравата си залезът
отдавна
спусна над баира
подир конник закъснял;
да му осветява пътя
дълъг
като протяжен ек камбанен
от вечерна литургия -
проехтял в безкрая
между две рътлини.
***
Ние, хората,
възможно ли е да бъдем
малко истински:
като пеперудата
и цветето,
върху което тя
е кацнала,
като камъните
край реката
истински да бъдем,
като
замисления кон
край нея,
като мравките
или звездите;
да бъдем истински
като децата.
Ако не можем
по-добре
като живота
да сме тъжни.
А той понякога
ни носи радост.
