Панчо Недев

И още го търсят!
От век и половина… Търсят го учени, писатели, историци, политици, журналисти, патриоти… сеирджии…
Търси го Науката и Историята с пожълтели, архивни статии и протоколни показания, със склерозирани вече спомени; с ялови разкопки, с металотърсачи, с ДНК анализи…
Търси го Църквата със свещи и с фенера на Диоген; с кадилница, босилек и лавров венец, за да го ръкоположи за светец, за вечни времена…
Търсят го и Политиците, за да го превърнат после в свое свещено място за поклонение, в свой символ на знамето си, в свой олтар за клетва за вярност към род и родина… И още повече да противопоставят и разделят своя електорат!
Търсят го… С надежда и упование. С фанатична вяра!
Но… няма да го намерят!
…
Не търсете повече гроба на Апостола, родни братя!
Гробът значи смърт, а той нямаше човешка смърт. Имаше Бесило. Подвиг. Саможертва. Героизъм.
Не търсете гроба му - няма да го намерите!
Защото Ангелогласният беше и Ангелът на възродения робски дух за свобода. Ангелът на спасението и съхранението на родната българска земя. Ангелите имат висотата и безсмъртието на небето - но те нямат смърт, нямат земни гробове!
…
Няма да намерите гроба на Апостола…
Защото той беше и Ангел, и Апостол!
А ТЕ, Апостолите на Свободата, са човешките братя на небесните Ангели. Имат поля и Балкани, пътища и кръстопътища; цяла армия от сподвижници и последователи; имат знайни и незнайни лобни места, откъдето възкръсват като оная Жар птица, за нов и вечен живот. Но нямат гроб на земята! Гробът на птиците е небето. Синята безкрайност на Светлината…
Не търсете гроба на Дякон Васил Левски!
Защото той беше един от Апостолите на борбата за Свобода, Обединение и Равноправие. Най-големият! Най-първият! Най-смелият…
За смъртта на Апостолите в ония размирни години на възход и погроми, нямаше черковно опело с камбанен звън, нямаше катафалки, нито траурни шествия към гробищата. За тях нямаше гробищни алеи и паркове! В тях, по традиция, се погребваха мирните, кротките, обикновените хора с точни адреси. Или: с шумни почести и речи, с много цветя и венци - богатите, „даскалите”, селските и градски първенци.
А той не беше нито мирен и кротък, с точен адрес, нито богат или дипломиран учен и управник. Неговият гроб стана цялата земя българска, която е обхождал на длъж и шир, гладен и жаден, в жега и мраз, „навсякъде гонен, навсякъде приет”…
…
Не търсете последния, неизвестния гроб на Апостола - няма да го намерите!
Търсете ония гробни, вълчи ями по неговия дълъг, смъртоносен път към Свободата и Бесилото, които той с хитрост и смелост, с „лъвски скок” е прескачал или подминавал при всяка възможна среща с властта и предателството. Там ще го откриете още по-мъдър и велик!
…
Гробът на Апостола!?… Не го търсете - никой няма да го намери…
Защото Той е вече погребан, за вечни времена, във всяка българска къща, във всяко село и град, където е бил; във всяка гора, кошара и плевник; във всеки път и кръстопът, който е обхождал. И който още помни тежките му, уверени стъпки, лъчезарния му образ, божествения му глас…
Да, Той няма гроб, но има стотици, може би хиляди паметници и паметни плочи, песни и легенди, които много отдавна са го върнали в нашето ежедневие като символ на Вярата и Свободата, на подвига и саможертвата.
Има и един грандиозен, духовен паметник, чийто пиедестал е цялата българска земя. Паметник, по-висок от Мусала и от Шипка, сътворен от вярата в човека и доброто, в свободата и правдата, изграден от благоговейната почит на целокупния български народ - без мяра за етнос и религия, партия и имотно състояние.
…
Не търсете гроба на Апостола!…
Защото покрай него може да изровите и още живи кости на предатели! Вечните спътници на всяко велико дело. Кости, които след като се осветят от журналистическите прожектори, се превръщат в артефакти, а някогашните им собственици - във вице-герои на голямата, героичната личност или на историческото събитие.
…
Не гроба, родни братя-патриоти и заклети родолюбци, трябва да търсим, а словото, мъдростта, вярата, всеотдайността на Апостола в себе си! В децата и внуците си, в обществото, което наричате „наше”. Това е много по-важно и градивно за упокой на Духа на Апостола, отколкото да намерим някой ден гроба му, обраснал бурени. Защото бъдете сигурни, че храмовите търговци после ще го превърнат в свещен пикник, в туристически комплекс, в музикална дискотека на открито… и какво ли още не!
…
И ето, последните ми слова:
Не търсете гроба на Апостола, не смущавайте вечния му сън! Той отдавна е погребан в духовната територия на всеки българин. Има си и най-грандиозния паметник в духовната история на България - по-висок от географския връх „Мусала” и от историческия - „Шипка”!