Велчо Милев

ПОРТРЕТ

Опитах с акварел да го рисувам -
удавих го под цветните бои -
лицето му познато ще изплува
изпъстреният лист да оживи.
Тогава взех парче от въглен черен
и драснах на обратната страна…
И чудо! - негативът бе по-верен
от образа под цветните петна…

1965

ЕПИЛОГ

Бюро и заявление,
написано от простичка ръка -
човекът искал обяснение
за истина, оплюта от лъжа…

… Бюро и заявление
с напреко теглена черта -
като следа от престъпление,
като от бич оставена следа…

1965

СЕЛЯНИНЪТ

На дядо

Зорницата стара го помни,
откакто светува светът,
понесъл торбица и стомна
отрано на път.

Зорницата стара го помни,
че все го догонва по път,
надзърта в червената стомна
и рамо до рамо вървят…

1965

СЛЕДА

В ръцете ми е томче от Вапцаров,
със пет човешки пръсти отпечатани -
то значи преди мен го е отварял
един човек с ръка изцапана…
Естетите навярно ще мърморят:
„Човекът писал и умрял за тях.
Човекът пял за тях - за хората,
а те го чернят с въглищния прах!”
Но аз се радвам, чувате ли, хора!
О, нека неетично е това!
Корицата не смея да отворя,
да не изтрия скъпата следа…

1965