ЗА КОИ НЯМА МЯСТО НА БУЗЛУДЖАНСКАТА ПОЛЯНА

Денчо Владимиров

Слушах по радиото политолог, който не е определено от десния спектър на “баданарките”, даже по много от онова, което каза, можеше да се заключи, че дори е с “ляво мислене”. Но при всички случаи не бе от поръчковите политолози и социолози и казваше нещата нестандартно.

На въпрос на водещата какво ще каже за възпроизведения бивш партиен елит, възпроизведен навред, и в управлението на държава, икономика, култура и прочие, политологът отговори - цитирам по смисъл чутото: “… Някогашният партиен елит действително се е възпроизвел, както си е по сценария, възпроизвел се е и във внуците, правнуците. Възпроизвел се е с цената на нечувано предателство, защото това са хора, които и преди 1989 година са се отличавали само с движещата сила на алчността и страха.”

Познавате такива хора, нали? Те масово захвърляха партийните си билети часове след 10 ноември, палеха ги публично, късаха ги, търсеха медии пред които да ги стъпчат с краката си и да се отрекат веднъж завинаги от комфортното си партийно минало.

Но ето в такива ръце, с някои изключения, вече 27 години е кормилото на държава, на градове, села. Потомствата на някогашния с узаконени привилегии партиен елит или отдавна са се уредили със солиден и множащ се,”паднал им от небето” капитал или отдавна по какви ли не външни програми, стипeндии и бонуси, са се изнесли в чужбина, та чак до далечната Канада и САЩ.

Някогашният съветски дисидент Зиновиев, отвратен до дъното на душата си от кликата на Горбачов и нейната разрушителна природа, от нейната безродна зловеща роля в разпада на държавата, която спаси света от глобална фашистка робия, бе нарекъл стореното от Горбачов и бившия партиен елит на КПСС ВЕЛИЧАЙШО ПРЕДАТЕЛСТВО.

Предателство - освен на великата и безсмъртна, движеща света идея за социална справедливост, равенство и човешки правдини, но ПРЕДАТЕЛСТВО и на Родина и Народ! И не само на своя народ, руския, на народите на СССР, но и на още десетки народи по света! Включително и на братския, български народ…

Но Зиновиев бе направил едно голямо важно уточнение за кои точно от партийния елит на СССР ставаше дума.

В негово честно човешко откровение след един празничен 9 май, той бе идентифицирал тези предатели с истинските им, прикривани от партийния билет и “ленинска ” фразеология същностни черти:

…” подли, бездарни и жадни КЪСНОКОМУНИСТИЧЕСКИ /подчертаването е от мен - Д. В / с адекватния за тях умствен уровен, образование и възпитание, направили кариера за сметка на честните и почтени хора, предадоха крепостта, плодовете на тази победа /на СССР във Великата отечествена война - Д.В./, предадоха делото на своите бащи победители…”

Така партийният елит на бившата съветска държава, основна движеща част на “Петата колона”, под маските на перестройка извърши безпрецедентен преврат. В тяхна помощ бяха изтеглени от “Москвы до самых до окраин” напористи партийни кариеристи с незадоволени амбиции и наклонности към… юдотворчество.

Неизвестни дотогава партийни мижитурки биваха превръщани от продажните нови медии в герои. И се юрнаха като в нова златна треска за печалби новите хазартни “остапбендеровци” от всички краища на СССР и чужбина, заплуваха с размах в мътната вода на 90-те години на миналия век.

Преобръщаха се вековни понятия за човешки добродетели като вярност и дълг към народ и отечество, издигани бяха на пиедестал мошеничеството, представено като капиталистическа панацея, на пиедестал бе въздигната и продажността, предатели биваха реабилитирани масово като герои!

Елцин с широка ръка амнистираше убийци, шпиони, мошеници, изплувалият от небитието кариерист Собчак като парламентарен началник великодушно оневини кървавия диктатор Гамсахурдия, представяйки го за… революционер-перестройчик.

Едва ли се лъжат тези историци, които са стигнали до извода, че цялата тази “нова кадрова политика” се е ковяла коварно далеч зад граница, включително и номинациите за нови управници на разпадащата се държава.

Новите “революционни кадри и комисари” се издигаха по указания отвъд океана и в тихи висши духовни покои зад граница, там са се определяли кои са “точните” хора, които в СССР ще свършат “работата” т. е разрушаването на СССР и останалите страни от социалистическия лагер.

В обнародван документ на КГБ се доказва ролята на чуждестранните “кадровици” за подбора на “армията, която ще превземе отвътре съветската държава”.

Но документът бе обнародван чак след 14 години от времето на злодеянието, 14 години през които тектоничната сила на перестройката взриви държавата на сърпа и чука, на съзиданието. Помете и милиони човешки съдби в останалите страни на социализма. Устояха Куба, Китай, Виетнам…

В СССР депутати и министри ставаха съвсем случайни хора, авантюристи, мошеници. Защото… отговаряха на “длъжностната характеристика”, изготвена им на Запад.

Развалът е бил тотален и в могъщия комитет, КГБ, където се взривявала тихо, по ченгеджийски, оставената бомба “за промени” от не съвсем осветения още от историята Андропов, могъщия кремълски покровител на семейство Раиса и Михаил Горбачови, знатен абонат на тяхното гостоприемство в богатия на курорти Ставрополски край.

Там, където са бивали “очаровани” всяко лято от пеещото в дует упоително съветски песни семейство Горбачови и още кремълски знатни старци, идващи с болежките и суетата си /Горбачов още преди години е успявал да “очарова “даже и Суслов, с обещанието си да му построи …личен музей в Ставропол!/

И т.н.

Чудно ли е тогава, че след цялото това гостоприемство, на кариериста Миша така лесно му се отворил пътя към върха на съветската държава, изстрелян там по спиралата на властта от комсомолския “космодрум” на кариеристите с партийни билети?

А после знаете какво стана - сам Горбачов заяви, че през целия си живот се е борил съзнателно срещу комунизма, целта му е била да освободи СССР и Европа от това зло! И в това велико дело негова муза вдъхновителка се явявала съпругата му! Да се смееш ли или да плачеш… В ръцете на какъв човек бе попаднало кормилото на държава, заемаща една шеста от земната суша!

Спомнете си, че не една-две медии съобщиха преди време, че същият този съзнателен разрушител на комунизма, генерален секретар на Комунистическа партия, бе хванат от камерите на супермаркет в немски град да отмъква бутилка вино за 5000 евро, но случаят се потули, от което е видно, че не само българското правосъдие се нуждае от ремонти, а и немското…

А какво биха казали големите синове на Русия от миналото като коментар за тази трагедия, която сполетя в края на миналия век многонационалната велика държава, тази истинска нова цивилизация, територия на претворяващата се в дело, извън утопията, надежда на човечеството за ново социално справедливо общество.

Сещам се за такъв коментар на един от великите синове на Русия. Виждам го изправен в бедната си писателска квартира в града на Нева. И го чувам да казва, вгледан в съвремието ни:

” …Тези мръсници, които ги има във всяко общество, се надигат през всяко преходно време. Най-нищожни хорица, те изведнъж получиха тежест, започнаха гръмко да критикуват всичко свещено. И то като преди това не са смеели и устата си да отворят…”

Кой е този мъж?
Наш съвременник.
Достоевски.
Потърсете още от наблюденията му върху съвремието ни в повествованието му “Бесове”.

*

Оставям сами да откриете прилики и аналогии от позорното предателско съветско перестроечно дело със сътвореното от нашия бивш и не толкова бивш перестроечен предателски партиен елит и потомствата им.

И с ръка на сърцето преценете - имат ли място на събора на Бузлуджанската поляна ТЕ, възпроизвелите се в “нови леви” партийни цветови и нюанси, издънки на този елит?

Най-добре е, господата и дамите, от този напращял от лапане елит, да си потърсят вече с лимузините друга поляна.

А на историческата Бузлуджанска поляна на Дядо Благоев да отидат макар и със стари коли и с автобуси, само честните, не предали идеята за социална справедливост и човешки правдини, българи и българки, заедно с потомствата им.

Заедно с Надеждата.