Георги Н. Николов

„Насрещен бяг” - рефлексии, е озаглавил новата си книга Мартен Калеев, изд. „Орфеева лира”, С., 2017 г. Чрез есеистичния си формат тя е дълбок авторов самоанализ в плоскостта на времето. Оформящо профила на мислещата личност сред рояк човеци, бленуващи незнайно какво. Всъщност, стегнати в обществените рамки на днешна България. Задъхано устремена към бъдещето в бяг на място, циментирано от нашенската демокрация: щедра на думи и куха в истинската си реалност. Творецът прозира истината и с ирония сочи на зрящите слепци „актуалните” улични закони - кодекс за оцеляване чрез обезличаването. „Ти си в графата на безперспективните. Един подкуп не можеш да си позволиш. Личното ти мнение е тишина в тишината, прах върху праха. В краен случай изяждай дори приятелите. Портмонето над всичко! Правата са си ваши! Вземете си ги… ако ви стиска. България търси глупаци като две капки вода!” и т.н. Тези формули прокарват вододел между примирената социална апатия и борбената непримиримост на люде, прилични на цветни стръкове сред изтляло стърнище. Между нихилизма и искрящата мисъл, с която сме дарени, за да вярваме в напредъка върху градежа на днешния ден. Или в димящите му руини след десетилетия на демагогия и стъпкани нравствени ценности. И тук, сред острата гражданска полемичност на рефлексиите, Мартен се пита защо съществуваме: „Кой съм аз? Или какво съм? А ти?” Може би отговорът се крие в духовността. Представляваща за едни храм, в който тържествуват добротата, взаимното доверие, човечността, искреността. За други - непристъпна крепост, разбиваща вълните на пошлостта, съмнителния талант и дрезгавите химни срещу шепа сребърници. Тук е мястото и на литературата, която „със своите велики образци може да регулира, да насърчи, да обясни и вдъхнови не само един човек, а цели народи. Като им създаде самочувствие и нагласи за търсене на възвишеното, което обикновено е под непрекъсната заплаха, но в края на краищата побеждава, тържествува.”
Книгата на Мартен Калеев гори в послания-истини, плод на лични наблюдения и философски осмислен житейски опит. Тя е далеч от констативност и назидателни поучения. Дълбоката й стойност се крие в осъзнатия стремеж на писателя да буди хората за основната им мисия - да съграждат обществото напред и нагоре. С корени в паметта на вековете, но с мечти - без граници и окови. Не е ли това и повик към колебливи творчески дарования? На национално пробуждане след тежка, демократична уж кома? И отсяване на плодното зърно от жилави бурени, надничащи от всеки ъгъл на схлупената държавна колиба? Несъмнено… Затова в насрещния си бяг към съвестта сборникът на Калеев ще получи някъде и неразбиране, отрицание, отпор, „принципни” възражения. Да, съдържанието му не е за всеки читател, нито за тесен кръг богоизбрани интелектуалци. Но ще бъде приет като откритие от онези, които искат да надникнат зад официалната завеса от полуистини, подритвани въпроси и мъгляви обещания как нещо хубаво все пак ще се случи. И сред откровението по страниците да намерят себе си. Да се преродят за нов тип мислене - разкрепостено, извисено, достойно. Време е за повече такива книги, като „Насрещен бяг”. Да, време е, време…