Интервю на Георги Н. Николов с поета Михаил Кръстанов

- Драги Мишо, как изглежда днес българското духовно присъствие в Бразилия? Какви образователни, литературни, самодейни и пр. форми го изпълват със съдържание и откога датират корените му в тази страна?

- В Бразилия определено има българско духовно присъствие, ако под това се разбира култура, изкуство, образование. Българите в Бразилия са предимно интелектуалци, които са намерили своя почва да развиват и разпространяват по един или друг начин родната самобитност. Български музиканти, художници, писатели, историографи, университетски преподаватели, със своята дейност работят за това. Ще спомена Мартин Лазаров, музикант , който създаде композиции с български и балкански мотиви заедно със своята група Нео Балкан. По време на тези изпълнения залите са пълни и на видеостената минават кадри от български пейзажи. Художникът Бисер Найденов е популярен не само в Бразилия, но и в Европа и може да се каже, че всички негови изложби са истинско събитие в страната на кафето. Историографът Жорже Косиков вече издаде няколко книги за движението и съдбите на първите вълни от български емигранти от началото на ХХ в. Една от тях е преведена в България. Писателят Илко Минев, който живее в Манаус, също издаде някои от произведенията си в България. Философът Стефан Кръстанов написа книга върху артистичния патос, която бе посрещната изключително успешно в Бразилия. Тази година през февруари имаше панорама на българската култура във Форталеза, благодарение и на координаторката Валентина Николова, езиковед. По време на това прекрасно събитие се състоя концерт на зам. ректора на Музикалната академия Борислава Танева, изложба на скулптура Орлин Атанасов и панорама на българското кино. Oчакваме скоро изложбата на български народни носии от Българката на годината за 2016-та Ваня Велкова. Като прибавим към всичко това и дейността на училището в Сао Пауло, постоянната експозиция за историята на българската азбука, дарение от Държавната агенция на българите в чужбина и наскоро откритата първа българска библиотека в Бразилия в залите на училището, на този етап българското духовно присъствие в страната на кафето не само е безспорен факт, но е и в подем. Особено важно е да се знае,че всички бележити дати, исторически, духовни и фолклорни, се отбелязват от българската общност с официални програми, включващи рецитали, изложби, семинари и дегустации на български национални ястия.

- Какви трайни цели си поставяте и срещате ли помощ от местните институции? Търсите ли съдействие и от държавните структури у нас? Имате ли трудности? Ако правилно си спомням, благодарение на теб оцеля българското училище в Сао Пауло…

- Българското училище в Сао Пауло оцеля благодарение на силната подкрепа на родителите и учениците и най-вече на българското посолство в Бразилия. Имаше опасност около 50 ученика, български деца, да останат без образование по роден език, литература и история на България. Това е вече в миналото, училището ни за трета година е вписано в регистрите по ПМС на МОН и се развива успешно. Нещо повече, ние сме едно от българските училища в чужбина, от което всяка година се връщат деца и кандидат студенти, продължаващи своето образование в България. За последните 3 години те са повече от 15. За нас това са крайните цели: да подготвим нашите деца и ученици с българските и европейските методики и стандарти на образование.

- Поддържате ли връзки с български културни сдружения в диаспората? Ще оцелее ли, според теб, нашият национален и интелектуален ген по света, или постепенно ще се разсъхне във времето?

- Бразилия е многонационална държава и естествено поддържаме връзка с други културни и образователни общности и организации. Всяка година в мемориала на имигрантите в Сао Пауло за 2 или 3 дни се провежда фестивал на нациите и в него има българско участие и присъствие. Подобни дни са празник за всички. В тези фестивали има възможност да се осъществят контакти, да се обменят идеи с общности от различни държави. Също така поддържаме контакти със славянските общности, с които организираме отделни срещи и събития. Българското училище в Сао Пауло е член на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), с която освен че се обменят идеи и проекти, се организират ежегодни срещи, дискусии и конференции в държави от различни континенти, където има солидно българско присъствие. Една от целите е да направим подобна среща или конференция в Сао Пауло. Мислим по тази идея и ще я съгласуваме с ръководството на АБУЧ. Относно нашия национален и интелектуален ген, за мен това е реторичен въпрос. И ще си позволя да кажа нещо, в което съм убеден: българите по света не са по- малко българи от тези в България, а може би и повече. Да са живи и здрави и добре е, че ги има. Защото те ще са носители на новите идеи, с които България би могла да се възроди и да заеме своето достойно място не само в Европа, но и в света като цяло. Ако не вярвах, ако не съм убеден, нямаше да правя това което правя, защото най-лесното е да загърбиш Родината, когато си в чуждо гнездо. При мен няма как да се получи и радващото е, че много, много други българи извън страната ни работят за тази кауза. Не се гаси туй, що не гасне - поетът го е казал точно и въпреки времето то остава актуално.

- Ти самият, освен научен работник, си утвърден поет, пишещ на български и португалски език, активен общественик, организатор на събития. Удовлетворен ли си от мащабната си дейност и очакваш ли признание? От кого?

- Не очаквам признание от никого. Аз следвам интуицията си и християнските ценности, в които съм възпитан. Потомък съм на Иван Денкоглу, а това задължава, това си е един тежък, но сладък товар. Разбира се, няма как да не се чувствам удовлетворен, след като и в България съм получавал премии и награди за моето творчество и дейности, в Бразилия също. По принцип не харесвам антологиите, особено в България, защото се правят по някакъв особен принцип, хаотично, и никога не съм разбирал селекцията на авторите. Но нямаше как да откажа включването на мои текстове в международната антология - „Любовта на третото хилядолетие”, издадено от Академията по литература в Бело Оризонте след изключително прецизна пресявка. Приятно изненадан останах, когато сред пълни зали по време на премиерата на това събитие ми връчиха диплома за принос в поезията и литературата. В списание „Еспасо Оризонте” излязоха, с моя инициатива, творби на български съвременни поети. Благодарение на бразилския писател и литературен критик Рожерио Зола Сантяго успяхме да създадем рубрика за българска поезия, която продължава, макар че временно бе спряла поради уважителни причини. Дали съм удовлетворен? Да и не, защото имам още работа за вършене тук, в Бразилия, далеч от моята любима родна София.

- Познава ли българската общност съвременната ни литература и култура, чии имена цени най-много и защо?

- В Бразилия има няколко вълни от българска емиграция. Най-ранната е започнала още през 1928 г. Тези българи от по- далечната дистанция на времето няма как да познават добре българската литература и то не само съвременните автори, но и българските класици. Българите, които са се установили в Бразилия след 90-те години и в началото на този век познават българската литература, не сме правили анкета точно кои поети и писатели предпочитат. Може би този въпрос се превръща в идея да направим такова изследване. Една от целите на българската библиотека в Сао Пауло е именно колкото се може повече хора от нашата общност в Бразилия да се запознаят със съвременните ни автори. Вече имаме богата колекция от класиците ни и от действащи поети и писатели. Някои от книгите са дарения, други са купени от България и непрекъснато ще продължаваме и допълваме селекцията с най-добрите издавани съвременни български автори.

- Какви нови книги подготвяш, ако не е тайна и ще ги срещнем ли по книжните лавици в България? Какво искаш да напишеш за нея и какво да кажеш на народа й? Как изглежда днес той през творческата ти призма?

- Подготвени са за печат две мои книги, едната поетична, другата е сборник с разкази. В тях действително има паралел между България и Бразилия и между Европа и Южна Америка. Книгите са двуезични - на португалски и български. Трябваше да излязат миналата година, но за съжаление политическата криза в Бразилия удари най-силно културата. Затворени бяха симфонични оркестри, институции, ограничи се работата на културните проекти, както и на издателствата. В настоящия момент всичко започна да се възстановява, макар и с бавни темпове. Очаквам книгите ми да излязат още тази година и да, разбира се, ще се появят и в родните ни книжарници. Надявам се да стигнат до българските читатели и да им харесат. В скоро време се очаква да излезе в България и мой превод на популярна книга от един от най-почитаните и издавани писатели в Бразилия.

Относно моето виждане за България и за народа ни - имаме уникална природа, забележителни исторически обекти, плодородна земя, българската нация е една от най-интелигентните в света. Няма никаква причина да бъдем на опашката на Европа, с извинение за това клише. Убеден съм, че няма по-разделена нация от българската. От 90-те години досега нищо не се е променило в манталитета ни. По всеки един въпрос, било за паметника на Самуил или Рейгън, било за Евровизия или за гей парадите, референдуми, политика или каквото и да е друго, винаги има две или три коренно противоположни мнения. Прекалено много се взираме в миналото, а древните мислители и философите отдавна са написали, че човек който живее само с останките от миналото, няма никакво бъдеще. Убеден съм, че бъдещето на България ще бъде в ръцете на младото поколение, което няма да е обременено с предразсъдъци.

- Има ли достатъчно изявени автори и въобще духовни люде с български корен в Бразилия, които трябва да преведем и популяризираме?

- В Бразилия има достатъчно хора с български корени, които заслужават популяризиране, но те са повече в областта на музиката и изобразителното изкуство, маркетинг, моделиери, както историографи и преподаватели. Ако става въпрос за писатели, тези които са написали нещо значимо, вече са преведени.

- Какво ще пожелаеш на младата генерация литературни нашенци, тръгнали да опознават и завладяват планетата?

Имаме много талантливи съвременни творци в областта на литературата. Българският език е красив и изключително богат, това не е тайна за никого. Мястото на българските творци е в България, а ролята на държавата е да подпомага изцяло и постоянно българската култура, защото нация без култура не е никаква нация. Все пак, ако някой от тях твърдо е решил да излезе от страната, то най-добре е чрез перото си да разпръсква българския дух. В днешно време няма по-голяма мисия от тази.

- А на себе си какво пожелаваш като човек и творец?

- Пожелавам не само на себе си, но и на всички български творци, да стигнат до възможно най-голяма аудитория. Книгата е жива, тя има душа и сърце и ако е написана стойностно надживява и автора, и епохите. В личен план здравето е най-важно, пожелавам си и до няколко години да се върна окончателно в родината. Впрочем, независимо дали съм в Бразилия или България, в едно съм сигурен - докато дишам ще хваля, ще пиша и ще се прекланям пред българското слово…