ПОЕЗИЯ

Станка Пенчева

Една малка нива ти е дадена.
Ако искаш - остави я дива ливада,
ако искаш - блъскай пръстта й корава,
със ръце я разоравай,
сей я с нежности и омрази,
жъни я с нажежено желязо.

Една малка нива ми е дадена…
Задъхана, в браздите й падам
и ставам пак, за да хвърля
шепа зърна, от дланта ми опърлени,
и ставам пак, защото денят си отива,
а е голяма, като цялата земя,
нивата ми…

1967