Ясен Калайджиев

1.

Инспектор Данев “но не от Дания” бе аналитичен. Той бръкна в дипломатическото куфарче, което носеше винаги със себе си заради единственото му съдържание - килограм - килограм и нещо зелени ябълки, избра една по-голяма и я захрупа - ябълката заместваше лулата в екстериора му на детектив и играеше основна роля в процеса му на мислене.

- Антиоксиданти - казваше - помагат на мисленето.

А той мислеше за случая от сутринта - в една от крайградските вили, давани на курортисти под наем, в стая, толкова тясна, че можеше да се носи под мишница, ако я навиеха на руло, бе станало убийство. Споменатите размери на стаята никак не пасваха с огромната в останалата си част вила, но инспекторът много добре знаеше, че совите не са това, което са. Ето защо, пристигнал на местопрестъплението за огледа, той не се смути от образувалата се пред вратата на въпросната стая опашка - в помещението с трупа можеше да се побере едва още един човек - а  дактилоскопистът, фотографът и съдебният лекар вече го бяха изпреварили и си пазеха ревностно реда. Беше безнадеждно да настоява да влезе пръв като главен разследващ орган - всеки бързаше да мине по-напред, та като си свърши работата да отиде на плаж - командировката им в морската столица бе само за два дни.

- Пак добре, че в тая теснотия и един човек може да се побере, та да си свършим работата - опита някой да замаже конфузията от факта, че няма да му отстъпят място. Всички закимаха одобрително без инспектора.

- Не можеше да не може - отвърна той и направи кратка пауза, проявявайки явната си склонност към съспенс. А когато никой не реагира, за да не излезе, че играят по неговите правила, поясни - иначе и убиецът е нямало да се побере вътре заедно с жертвата.

- Поне са имали гаранция, че ще бъдат насаме - бързо вметна неуместна шега старшината, както често правеше.

Така или иначе инспектор Данев “но не от Дания” трябваше да застане най-отзад на опашката, което той направи невъзмутимо - два дни му бяха предостатъчни за разнищване и на най-заплетения случай.

2.

Когато най-после дойде и неговият ред за оглед, той изпита чувството, че е влязъл в Ноев ковчег. И не „ковчег” заради трупа вътре или „Ноев” заради теснотията, а заради огромното количество животни, събрали се в двата квадратни метра площ на стаята  - няколко котки, още толкова кучета, жирафа, крокодил, заек, прасе, слон!… Всичките от плюш, разбира се. Бяха напъхани под матрака - единствената мебел в помещението. За друга просто липсваше пространство. Дори прозорци липсваха на която и да е от четирите стени, може би защото черчевето щеше да прелее чашата на теснотията в съзнанието на наемателя. Самият наемател, по-точно наемателка, лежеше изпружена гола върху споменатия матрак - небезизвестната примабалерина на Н-ската опера, чието име  премълчаваме, за да не се налага да го променяме (нали се сещате: “имената на всички замесени по случая са променени”) и която трябваше да участва същата вечер в Международния Варненски балетен фестивал. Първото нещо, което се набиваше на очи при огледа й бе набиващият й се на очи бюст. Старшината, който имаше набито око и надничаше зад рамото на инспектора, го забеляза веднага.

-  Шефе, май бюстът й е възтежичък за балерина - каза той.

- От какво ти е така набито окото  - го попита тогава инспектор Данев “но не от Дания”.

- От един ляв прав снощи в арестантската - каза старшината. - Един от арестантите освободи напрежението върху ми. Много ли ми е набито?

-  Чак е посиняло - отвърна инспекторът.

И така, върху възтежкия й, направо пищен за една балерина бюст беше изписано с бяла лепкава течност “bust”. Да, именно с латински букви. После експертите установиха, че течността е пяна за бръснене. Самият флакон се търкаляше полупразен в банята. Видими следи от насилие по тялото нямаше - огледаха я най-подробно отгоре до долу, отпред и отзад, ха-ха… Пардон. Улесни ги фактът, че единствената прикрита част на балерината беше шията й, украсена с гердан от някакъв рядък метал - очевидно не прозаичните злато или сребро, а може би платина. Или може би това беше верижка от тоалетно казанче - разследването не можеше да установи с точност. В подкрепа на последното твърдение говореше липсващата верижка на казанчето в банята. Всъщност липсваше и казанче, защото тоалетната се оказа оборудвана с фотоклетки - луксозното обзавеждане беше присъщо за цялата вила. Без въпросната стая, де. В подкрепа на гердана пък говореха множеството блестящи камъчета, инкрустирани в метала. Което пак не изключваше да е верижка от тоалетно казанче заради споменатия необичаен лукс във вилата.

Какво друго установи огледът… а, да - в стаята липсваха и каквито и да са осветителни тела, въпреки крайната им наложителност, след като прозорци нямаше. Затова пък имаше две книги, поставени небрежно край матрака, вероятно изпълняващи символичната роля на прозорци към света. Заглавието на едната беше… всъщност нямаше значение. Инспекторът бързо разгада, че те са подвеждаща улика - за това какво бе правила балерината в нощта на убийството. Във всеки случай не беше чела книжки в стая без лампи, ха-ха (този път се подсмихна инспекторът, а не ние, б.а.). А какво беше правила ставаше ясно от множеството песъчинки, полепнали върху босите й крака - разхождала се е по плажа. Инспекторът близна с език тялото й. Солено. Значи не само се е разхождала, но се е и къпала в морето -  така нареченото нощно къпане. Ето какво бе правила балерината преди да се пресели в онзи, по-добрия свят!

- Отидете на плажа и потърсете следи от нощно къпане - разпореди криминалистът на сътрудниците си.

Всички се втурнаха с необичайно усърдие към въпросното място, за да изпълнят разпореждането му. Скоро откриха следите на балерината - те водеха от вилата към морето. Но не се откриха такива в обратната посока! - излизаше, че балерината е отишла до морето и не се е върнала оттам. Този необичаен факт трябваше да има някакво обяснение, но какво? Почти поставен в безизходица пред този ребус, инспектор Данев “но не от Дания” приседна на матрака. Това се оказа печеливш ход - даде му нова гледна точка към уликите - под кос ъгъл! След дактилоскописта всички равни повърхности в помещението чернееха, а подът беше идеално почистен от прах и нишки с надеждата в прахосмукачката да попадне някоя от убиеца. Но приседнал така, инспекторът отблизо видя, че в прахосмукачката не бе влязла една единствена нишка - червена на цвят. Причината за този пропуск бе не друга, а фактът, че нишката се оказа много дълга и въобще не е можела да бъде засмукана от прахосмукачката. Освен това очевидно принадлежеше на убиеца - с просто око се виждаше, че нишката е от разплетен чорап - явно чорапът му се бе закачил за пружината на матрака, докато е правел опити да се вмъкне в стаята заедно с жертвата и тъканта е започнала да се разплита после по целия му път на бягство.

- Проследете нишката - извика тогава инспекторът драматично - на другия й край е убиецът!

И наистина нишката преминаваше като поанта през стаята на убитата, после ги изведе извън входната врата, по алеята, покрай купчината строителни материали в задния двор, явно във вилата още се дострояваше нещо, през главната улица… И там свършваше.  Сътрудниците се озадачиха от този финал в края на нишката, защото убиецът не беше там, но единствен инспекторът се досети, че чорапът просто е бил къс и тук окончателно се е разплел.

- Търсете човек с един чорап - бе новото му разпореждане - Къс, червен, мъжки - добави и отхапа нова ябълка.

3.

По-късно вечерта той си припомни тези факти, когато гледайки балета на Н-ската опера,  установи, че новата балерина, заместваща примата, закъснява с две-трети оборот на всяко па-дьо-дьо. Инспекторът намести пенснето си и зяпна - със сигурност това се дължеше на възтежкия й бюст, а не на недостатъчна подготовка! Две гърдести балерини в една опера едва ли бяха случайно съвпадение. Имаше нещо гнило тука, но инспекторът не знаеше дали този усет не идва от ябълката, която дъвчеше в момента. Всъщност тази гърдеста заместничка се оказа само първото съвпадение за вечерта спрямо уликите от сутринта. Малко по-късно инспекторът настръхна - при преминаването от ла минор в си бемол мажор четвъртият цигулар от втората редица вдясно изсвири тонът леко мръсно - сякаш се готвеше да забие китарен метъл с “фендер-стратокастър”, а не държеше в ръцете си деликатното цигулково тяло на “амати” (със сигурност не е било “амати”, ама така ни дойде отвътре). Всичко бе само за миг, дори диригентът не го забеляза, но не и тренираният слух на инспектора. “Трябва да видя чорапите му”, помисли той. “Професионалист от такъв ранг да свири така си е най-малкото баш съмнително”. И наистина, след малко инспекторът успя да зърне, че оня е обут с един червен чорап - второ съвпадение за вечерта! Вярно, че другият му крак не бе бос, а обут в зелен чорап.  “Много хитър ход”, обаче мина през ума на инспектора - ако го обвиняха, че е носел червени чорапи по време на престъплението, той щеше да отрече, и да твърди, че е носел зелени. А ако го попитаха защо сега не е с два зелени, щеше да контрира невинно - “а защо не”. А можеше да се прави и на далтонист. “Добре е да знаеш, че насреща си имаш равностоен противник”, помисли блюстителят на закона. Но всичките му мисли се изпариха в момента, в който видя третото съвпадение - по време на антракта въпросният цигулар с оглежданки се приближи до новата балерина и тайно й подари плюшено мече, което извади от кухия корпус на цигулката. Аха, на това се бе дължал онзи мръсен звук… Така или иначе, три съвпадения за една вечер, отнесени към едно сутрешно разследване (добре познатата ни формула - три в едно), по която и да е теория на вероятностите, била тя на Айнщайн - Майнщайн или който и да е друг, вече идваха прекалено много. Инспекторът не можа да скрие от старшината обзелото го вълнение:

- Ех, старши, има и хубава страна нашата работа. Кога иначе щяха да ни командироват на морето, та сега да се наслаждаваме на балетното изкуство за сметка на ведомството.

Старшината се канеше да възрази, че за него това изкуство не е наслада, но инспекторът го прекъсна:

- Впрочем, утре да не забравиш да си пуснеш фиш за тотото, защото три съвпадения за една вечер са вече много… - и докато онзи го изгледа недоумяващо, впрочем естественият му поглед, когато общуваше насаме с инспектора, последният продължи -

А довечера ще направим засада пред вилата на новата балерина. Ще хванем убиеца на местопрестъплението.

Старшината бе свикнал с лупингите в мисълта на началника си, но този път недоумението на погледа му направо прерасна в нямо питане. В отговор инспекторът само отхапа от ябълката си.

4.

Влязоха точно в момента, когато цигуларят изписваше върху гърдите на балерината “bust”. Тя скимтеше завързана и със запушена уста.

- Горе ръцете! - извика старшината - Хвърли оръжието!

В резултат цигуларят хвърли флакона с пяна за бръснене и вдигна ръце. В този момент през вратата влезе и инспекторът.

- Инспектор Данев, - представи се той, подавайки му визитката си. - Но не от Дания - добави след миг дългоочакваната фраза. Използваше я винаги при залавянето на престъпник, като така артистичната му натура се наслаждаваше  на ролята си да бъде пратеник на съдбата, както в онази пиеса на Шекспир. За подчинените му фразата пък бе удовлетворяващия знак, че шефът отново е приключил случая.

- Разориха ме тия кучки, разориха ме! - простена цигуларят, докато му щракаха белезниците.

- Две любовници трудно се издържат - му отвърна  с разбиране инспекторът.

5.

На следващия ден, малко след като си пусна фиш в близкия тото-пункт, старшината се върна в сладкарницата, където си бяха поръчали плодова салата, още един ритуал след края на всяко разследване, и нетърпеливо се обърна към инспектора:

- Е, шефе, обяснявай сега - и се настани удобно да слуша.

- Какво да обяснявам - засуетничи инспекторът - просто събрах две и две. Две балерини на едно място, всяка с двойни по обем цици - прави четири, нали.

- Е?

- Какво “е”? Това може да се случи, само ако са им силиконови.

- Е?

- “Е” - “е”! Жените кога си слагат силиконови цици - когато имат любовник да им ги плати - продължи инспекторът. - А те са имали общ любовник - цигуларя. Издадоха го подаръците му - и на едната силикон и на другата силикон, и на едната плюшени играчки, и на другата плюшени играчки. А сигурно още и бижута, вечери, тям подобни наслади за женското начало. Отделно съпругата - носеше халка нещастникът.

- Ох, горкият, направо е бил за оплакване - с тая заплата на цигулар да издържа три жени! Сега разбирам защо е искал да ги затрие.

- Ами, да. Нали го чу какво каза при ареста - “разориха ме”.

- “Тия кучки” - допълни старшината. - И тоя мотив обяснява защо е настанил примабалерината в онази мизерна стая - за да пести!

- Разбира се, че не. Наел е за нея цялата скъпа вила. Но нали видя строителните материали в двора. С тях за една вечер е успял да прегради една от големите стаи - направил й е нещо като двойно дъно, каквото всъщност представлява онова мизерно помещение. Искал е да зазида вътре балерината и всички да мислят, че е изчезнала при нощното къпане. Няма труп - няма престъпление. Успял е дори да боядиса преградната стена досущ като голямата стая и никой нямаше да се досети какво се крие зад стената, ако беше иззидал и процепа за влизане и излизане.

- Защо не го е иззидал?

- Не му е стигнало времето - на сутринта е трябвало да бъде на генералната репетиция. Отсъствието му е щяло да се свърже с отсъствието на жертвата. Мислел е да довърши после работата, но не е предвидил, че ще тръгнат да търсят примабалерината за репетиция и така ще я открият бездиханна във вилата. За всеки случай обаче е оставил лъжлива следа - книгите - ако я открият преди зазиждането - уж че вечерта е чела, а не се е забавлявала с любовника си на плажа.

- Добре, ама не ми е ясно как на плажа тя е оставила следи само в едната посока, та да мислим, че е изчезнала в морето - зачуди се старшината.

- Много просто - на връщане цигуларят я е попитал уж на шега, дали правейки пируети, може да уцелва старите си стъпки. Нали е балерина - фасулска работа за нея.

- Ами хазяите - нямало ли е да забележат преграждането на стаята по намалелите й размери?

- Хазяите се връщат чак зимата в тези вили. Разчитал е, че няма да имат спомен за размерите - два квадрата по-малко в стая като баскетболно игрище…

- А плюшените играчки защо ги е натикал и тях там?

- Нали са били подарък от него - искал е да прикрие всички следи, свързващи го с жертвата.

- Добре, ами идиотските надписи “bust”? Мислех да не е някой луд курортист - англичанин.

- Старши, трябва да учиш повече езици. На английски “bust”, освен “женски гърди”, означава и “разорявам се, фалирам”. Какъв каламбур имат само тия англичани, ха-ха! А убиецът, както винаги, се е изкушил да остави закодирано послание за мотивите на деянието си. Дори и да се е надявал никога да не открием жертвата.

- Да, ама, както казва поговорката: който се смее последен, става първи - философски заключи старшината.

- Пак опитваш да се шегуваш неподходящо - изкодоши го инспектор Данев “но не от Дания” и извади последната ябълка за деня от дипломатическото си куфарче.