Георги Гривнев

***

„Тъгата винаги ще ме преследва.”
Винсент Ван Гог

С тъга ли нарисува слънчогледите,
че повече приличат на слънца?
В портретите, в очите на портретите,
е слязла - цяла - есента…

Със пълни и високи пити слънчогледите
смирени са пред майката-земя.
А погледите им, макар и неми, питат
за тихите треви на вечерта…

Тъгата, сигурно, си е отишла с теб.
Във жълто, може би. А, може би, в червено.
Шестима само те понесоха в небето
с последния угаснал слънчоглед!

***

Не трябва всичко да искаш -
може би ти стига любовта.
Стигат ти нежните мигове
и подадена в нужда ръка.

После тръгвай, където очите ти видят
и където погледът взира се.
Ако искаш още надежда,
мракът сам не ще се отцежда.

Ако тръгваш с песен за нивата,
тръгвай да сееш по съмнало.
Вечер виното, макар и горчиво,
най е сладко на мръкване.

***

Ключът на моята къща
е под изтривалката.
Защо да го крия -
вътре не е интересно за крадеца.
А приятелят е добре дошъл.
Влез, приятелю, отчупи от хляба
и се излегни на дивана.
Изчакай ме.
Ако закъснея, няма да будя съня ти,
и няма да прибера оная книга,
която си разгърнал -
всеки сън трябва да се досънува
и всяка книга да се дочете.