Красин Химирски

ОРФЕЙ И ТИГРИЦАТА

В субтропическите лесове
тигъра за цар признавали.
Взел страха на хора и на зверове,
обитателите горски му се покорявали.

Тигробор бил витяз славен и безстрашен.
Дом му били дивите планински дебри.
Вълци или мечки не го плашели,
но тигрица от засада го издебнала.

В късна доба двамата се срещнали
в битка люта и съдбовна.
Малките й той пробол със сабя тежка,
но тигрицата избягала му ловко.

Празненство велико било тигроборството,
повод за наддаване и препирни.
Там блестели царят и придворните
и арената гърмяла цели дни.

Ловна хайка сред планинските предели
уловила снажна гиздава тигрица.
За великия двубой довели
майката на свидните дечица.

Двурогите вили на укротителите
сред арената венец железен сторили.
С адски скок тигрицата политнала
право в обятията на тигробора.

В мъртва хватка зъби впила,
кръв юнашка плиснала околовръст.
За дечицата си тя не му простила -
безпощадна била майчината мъст.

Сам разправата Орфей видял
и засвирил с лирата божествена.
Дивна песен ангелски запял -
мигом кротнала тигрицата унесена.

Песента му омагьосала Колхида цяла.
Зверове и птици отдалеч довтасали.
Скупчени, дърветата листа събрали.
И скалите били урочасани…

Тъй с Аполоновия златострунен дар
спрял битката тракийският певец.
Еет - чутовният колхидски цар
му връчил победоносния венец.

ОРФЕЙ УКРОТЯВА ДИНОЗАВЪРА

На вулканичен склон в пещерен разлом
под терциерни ледници, от векове забравен,
си бе намерил скален дом
праисторическият динозавър.

По чудо оцелял в епохи минали,
в космически и земни катастрофи.
Чудовището не загинало -
потънало в подземни светове.

В грозно зиналата паст
пропадали реки и водопади.
От титаничната му власт
чедата земни страдали.

Като изригване прозявката му била.
И никого не пощадила
ударната ураганна сила
на огнедишащата страст.

Вбесено, страшилището се размърдало,
щом дъх усетило човешки.
И, само като се обърнало,
скалисти върхове каменопадали.

Когато доловила утробното дихание,
Еетовата свита предвидливо спряла
кервана с аргонавтите на разстояние…
Орфеевата златна песен се разляла.

Неземна тишина се възцарила.
Дружината когато приближила,
най-неочаквано открила
подземната бърлога.

Там някъде в планината,
на лапите глава склонил, притихнал,
като видение през маранята,
реликтовият динозавър се усмихвал.