Нели Доспевска

Искрена и с прости средства, поезията на Асен Калоянов прави впечатление с естествеността си и липсата на маниерничене и кокетиране със собствената си личност, които, за съжаление, нерядко се срещат из разните стихотворни сбирки.

В някои от стиховете му звучи желание за борба, някаква вихреност и кипеж, присъщи на борческите натури. ( „Желание”, „Завет”). Чувства се също така надежда за един нов свят, по-красив, по-свободен за нови, по-щастливи съдбини. („Два свята”, „Бурята”).

От стиховете, писани за някои наши поети, заслужават повече внимание това за Левски, реквиема за Ракитин и особено баснята „Хълм, равнина и пътник”, посветена на Кирил Христов по случай юбилея му.

Но той пее и за своите по-интимни преживявания, за песента си, която за него е и „пролет, слънце, аромат, и меч, и всички знамена”, за любовта-спасителка, за пролетта.

Обаче трябва да се отбележи, че стиховете в цикъла „На открито” страдат от известна тривиалност, баналност и постни изрази - нещо, което Ас. Калоянов трябва да избягва.

Също така бихме го посъветвали да се пази от клишетата, като напр. „пурпурна позлата”.

И скръбта заема своето място в сбирката му, но тя обаче не разлъхва злоба и ненавист в душата му, а тихо, тъжно примирение, чрез което проблясва някаква надежда („Звезда”, „Съзерцание”)

Относно формата и музикалността на стиха бихме казали, че г-н Калоянов е добър, като обаче не пропущаме да отбележим, че все пак тук-там се среща тромавост, която, предполагаме, авторът ще избягва в бъдеще.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 418, 18 януари 1939 г.