Мигел де Унамуно

От всичко, което ми е познато от неговата огромна художествена съкровищница, най-силно впечатление ми е направил романът „Война и мир”.

Аз го прочетох на 40 години във французки превод и той упражни върху мен голямо влияние, когато пишех моя роман - „Мир във война”. По-сетне дълбоко впечатление ми направи „Крайцерова соната”.

Изкуството на Толстой, неговата естетика, са ми действували всякога по-силно, отколкото неговото политическо учение. Струва ми се, че проповедникът е много пречил на художника.

Неговата естетика упражнява по-силно морално влияние, отколкото неговата етика. Читателят всякога изпада под влиянието на неговите образи, отколкото на поученията му.

Според мен влиянието на Толстой както в Испания, така и в останалия свят, се намалява все повече и повече. Днешното поколение предпочита Достоевски.

Учението за несъпротивяване на злото не намира никакъв отзвук в моята родина.

Всемирна, всечовешка ценност има у Толстой показаната ни от него руска душа, а не етнологическото, антропологическото, космологическото и теологическото учение, което той, според своето убеждение, е могъл да извлече от нея.

Мен лично, макар това да се схване като парадокс, в толстоевите образи и, следователно, в самия Толстой, ме е интересувало особено силно не това, което искат да кажат героите му, а това, което те казват, без да искат да го кажат.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 3, 6.12.1930 г.