ЗАЩО ДО ТЕБ Е ДЪЛЪГ ПЪТЯТ
превод: Люлин Занов
ЗАЩО ДО ТЕБ Е ДЪЛЪГ ПЪТЯТ
На мама
Понякога проблем те свие,
забравяш даже и за сън.
Но телефонът ти завие -
клюкарка съща с този звън.
Не приближавам, но инат е.
Предавам се и, с тъжен глас:
- Да, слушам! - Но това е мама,
тъгува просто в този час.
- Отдавна, дъще, в нас те няма,
кога ще дойдеш в своя край?
Ще гледаме с теб сериала,
с бонбони ще си пийнем чай…
- Разбира се, ще дойда, скъпа,
почакай още някой ден.
…Защо до теб е дълъг пътя,
все тоз въпрос звучи във мен?!
***
Пази ме, ти, съдба, от лека слава,
от мързел и от светска суета.
Ласкателството да не ме отравя
и хвърля във краката ми цветя.
Че блясъкът студен е и не топли -
не ще намериш в него веселба.
Ще лъхат в него само скрити вопли
за любовта от новата творба…
Замислих се, за хляба се тревожа -
по-вкусно нещо няма на света
от къшея, на масата положен,
до млякото с искряща белота!
***
На поетите ветерани
Побеляха косите ви вече,
край очите ви бръчки в тоз час.
Младостта ви е спомен далечен,
тя замина отдавна от вас.
Мисълта ви е мъдра и строга,
а пък песните светло ечат.
И не търсите рими - те могат
и в бял стих пак добре да звучат.
Нека само над белите листи,
под игривия плам на свещта,
не притваряте кротко ресници
от безсъние морни в нощта.
Нека римите да са неточни,
да белеят косите така,
както зимата тихо започва,
но с душа да сте - пълна река!
