ТВОЕТО ИМЕ ЗОВА
превод: Люлин Занов
ТВОЕТО ИМЕ ЗОВА
Като девойка във рокля най-знатна -
в завистливи очи на света,
аз към теб по пътека позната
развълнувана, скъпи, летя!
Бързам аз, та дъхът ми не стига,
непознато в мен нещо трепти.
Знам, че ти ме очакваш да стигна,
че харесваш ти мойте черти.
Със любов зова твоето име,
тъй горещи са тези слова!
И от щастие пълно, взаимно,
се замайва чак мойта глава.
А в гората тиха макове греят,
ще замлъкне тук всичко сега.
Кукувицата тук за нас ще запее,
ще предскаже тя нашта съдба…
ГЛЕДАМ С УСМИВКА
От прозореца гледам с насмешка
на промяната в месец март -
туй не е ли в природата грешка,
от къде ли се взе този сняг?
Зад завесата снежна от хълма
ти приветливо махаш с ръка.
Ах, с какъв сняг дързък днес осъмнах,
как ухае след сняг пролетта!
Теменуги цъфтят зад стъклото,
ще ги разтворя, ти погледни.
Днес за нищо не жаля в селото -
за предишни и утрешни дни…
През живота ще мина неплаха,
съхранила любов и мечти.
Поогледай се и ми помахай,
на забравяй пътеката ти!
***
Аз от себе си винаги бягам…
Как от теб да избягам, кажи?
Под нозете земята ми ляга,
но не може да ме удържи.
Какво с мене ще стане не зная,
май да страдам е мойта съдба.
Ще пропадна със теб, но нехая,
ще пропадна, аз знам, без борба.
Няма вярваща птица във полет,
но те чувам как ти ме зовеш -
окрилени от новата пролет
във небето да литнем в копнеж.
Много леко ще литнем аз смятам,
и, от нищо не ще ни е страх.
Ще изчезнем. Ще губим земята
там високо сред облачен прах…
