СЕЛСКА ЦЪРКВА
СЕЛСКА ЦЪРКВА
Тя бе пълна някога със хора,
имаше си проповед
и тя,
синкав дим затуляше простора
и Христос потъваше в цветя.
Но заглъхна селската ни църква
и сега олтарът й пустей.
Тук-там дрипаво врабче прехвръква
и светите свещници люлей.
А отвън пред църквицата стара,
седнал на тревясалия праг,
като пътник,
спрял на мъртва гара,
старият свещеник чака влак.
1965
ПЕСЕН ЗА ТЕБЕ И КРИЛЕТЕ
Събудиха ме мислите по тебе
и аз видях - зората бе дошла.
Къде си ти - дали съм ти потребен,
с тъга погледнах в белите стъкла.
В градината на моите съседи
сред розите момиченце видях,
посягаше то с пръстчетата бледи,
ловеше пеперудите със смях.
Полекичка им късаше крилете,
постъпката си без да разбере.
Изтръпнах - о, видях ти аз ръцете -
посягаха към моите криле.
1965
ТЕЖКИТЕ ДЪРВЕТА
В градината
дърветата са тежки.
В градината узряха плодовете,
но ветрове като крадци с прибежки
се вмъкнаха сред тежките дървета.
Дърветата,
дърветата са слаби,
щом клоните им виснат до земята,
сега не трябва никой да ги граби,
не трябва да ги кърши злият вятър.
…Останаха след бесните вихрушки
дървета,
ограбени,
погубени,
а само бряста весело се люшкаше,
защото нищо нямаше за губене.
1965
КЛАДЕНЕЦ НА ДЕТСТВОТО
Заглъхнаха печалните кавали
във кладенеца син
на селските ми дни…
Сега съм в град,
със жерави и цигани
из крайните квартали.
И музика по-друга
в пияна нощ ме весели…
О, жерави и цигани,
извън кръга на ловните полета,
не искам да съм сам.
Боя се да надничам
във кладенеца син
на селските ми дни…
1987
