Татяна Крупникова

превод: Филип Филипов

Изтъкан е светът от измислици наши,
от фантазиите тънички, без шик.
И боя се само да не го изплаша.
Искам да улавям всеки негов миг.

Отминават бързо множество фрагменти,
отразяват се неспирно в моите очи.
Искам да попия филмовата лента.
И сърцето ми не може да мълчи.

Схващам всичко: облик, образ, същност,
поглед, смях, усмивка и сълзи.
За броени някакви минути всъщност
може моят земен път да допълзи.

Хорските очи са сякаш огледала.
Отразяват точно и самата мен.
Изучавам се внимателно в начало,
продължавам после всеки Божи ден.