МЕЧОВЕ НА КРАСОТАТА
превод: Инна Учкунова
Обуздай силата на копнежа ми по теб, любима,
позволи ми да се видя отново в твоите очи.
Изтрий линиите, изписани със сълзите ми,
и с каяла от клепките си ме нарисувай ти.
О, живот мой, който живота ми подслади,
о, моя надежда за бъдните дни.
Ти, която караш ветровете зарад мене да спрат
и която ми върна годините, които през пръсти текат.
О, мечове на красотата, отразени в зениците на газела,
ти имаш толкова много, дай малко на мене.
В безсънните нощи любовта избледнява,
но да се желаем - съдбата ни е такава.
Имай милост, защото от жажда дървото пресъхва,
защото любовта между влюбените не свършва.
От най-високия връх изкрещях колко те обичам,
но само ехото обади се в ответ издалече.
Изгарям, на устни нося името й навред,
само нея помня, другите забравих вече.
Ала глуха оставаш за моите горещи молби,
които и камъните ще разплачат дори.
Сразен съм днес от раните дълбоки, виж,
и само ти, газела моя, можеш да ме изцериш.
Не ме оставяй с този огън във сърцето, с тая тъга,
имай малко милост към онзи, който те обича така.
