С Алексей Варламов разговаря Олга Кирянова, Патриаршески съвет за култура

превод: Литературен свят

Може ли съвременното общество да даде на света литературни гении, как трябва да се създадат правилни отношения между културата и Църквата, трябва ли да се учи Библията в училище, как да придобият децата любов към четенето, за руския език, цензурата и «православната литература» разговаряме с члена на Патриаршеския съвет за култура, ректора на Литературния институт „А. М. Горки”, писателя Алексей Варламов.

- Присъждането на Нобеловата награда за литература за 2016 г. на американския рок-музикант Боб Дилън стана предмет на остри обществени дискусии. Алексей Николаевич, как се отнасяте към това?

- Спокойно. Струва ми се, че Нобеловата награда вече няма такъв авторитет, както по-рано. Аз, честно казано, никакви особени дискусии в своя кръг не съм забелязал…

- Обсъждането най-вече се води в социалните мрежи.

- За съжаление не следя социалните мрежи, затова нищо не мога да кажа. Струва ми се, че Организационният комитет на Нобеловата награда иска да бъде оригинален, да промени формата, да бъде по-близо до съвременността, да изглежда по-отзивчив към социалните потребности. Намерението му в ясно и всеки има свое мнение по този повод. Ще повторя, отнасям се към това спокойно. Както и когато преди година дадоха наградата на Светлана Алексиевич. Според мен, би могло да се намери много по-достойна кандидатура сред авторите, пишещи на руски език. Но са решили да дадат наградата на Алексиевич и това е тяхно право. Как член на жури на няколко литературни награди разбирам, че изборът на лауреата често е компромис, обусловен от много фактори.

- Русия е дала на света много велики писатели, включително и Нобелови  лауреати. Нямате ли усещането, че времето на литературните гиганти е отминало?

- Има такова усещане, но това е проблем не само на Русия, не само на руската литература. Струва ми се, че в света изобщо е минало времето на истински великите личности. Това се отнася и за науката, и за политиката, и за културата . Може би нещо става с човешкия генофонд…

Когато чужденците днес ни питат: «Защо нямате втори Толстой, Достоевски или Чехов?», може в отговор да се запитат англичаните за нов Дикенс и Текери, немците - за втори Гьоте или Хайне, французите - за съвременен Балзак.

- В какво, според вас, е причината за това обедняване?

- Самото днешно време не предразполага към появата на гении. Великата личност се ражда в резултат на стечението на много обстоятелства: особено състояние на народа, природата, атмосферата. Значи, днес нещо не е наред.

- Като член на Патриаршеския съвет за култура, в какво вие като литератор и педагог виждате своята задача?

- Много би ми се искало в литературната среда да съществува разбиране на това, че руската литература в основата си християнска. Както и душата на човека по природа е християнка, както писал Тертулиан.

Не искам да опростявам драматургията на взаимоотношенията на руските писатели и Руската Православна Църква. Тя е сложна, богата, многообразна, интересна, но като цяло в най-добрите си проявления и достижения руската литература е християнска и за това не трябва да се забравя. Точно така както ми се иска отделни представители на Църквата да не се отнасят към литературата отвисоко, преднамерено: защо ни е, тъй да се каже, да четем художествена литература, достатъчни са Библията, творенията на светите отци, житията. Своята роля, щом така поставяте въпроса, виждам в това да спомагам, доколкото зависи от мен, за диалога между Църквата и литературата, за развитието на отношенията им с интерес и взаимно уважение.

- Как се отнасяте към идеята да се въведе в училищната програма курс по изучаването на Библията?

- Аз съм - за, защото без познаването на свещената история човек нищо няма да разбере от световната култура. Но е важно добре да се помисли как тя да бъде изучавана, в кой клас, в какъв обем, какъв да бъде този предмет и най-сетне, кой ще го води. Това е много важна тема, и решението трябва да бъде обмислено, отговорно, не за отметка или отчетност.

Въобще в училищното образование у нас чувствително не достига хуманитарната част. Предметите от хуманитарния цикъл, според мен, трябва да бъдат много повече.

- Православната Църква нерядко е обвинявана в опит да наложи цензура в литературата и изкуството, да ограничи свободата на творческото търсене. Как бихте отговорили на това обвинение?

- Мисля, че Руската Православна Църква няма възможност да осъществява реална цензура в светското творчество. Да, има при Издателския съвет на Патриаршията орган, контролиращ съдържанието на изданията, които се разпространяват чрез църковните лавки и магазини. Но това е - право на Църквата да установява нормите и критериите за авторите, чиито произведения се продават по нейно благословение.

Ако се говори за изцяло светските автори, тук е необходима творческа свобода. Моралните граници в творчеството се определят от самия автор. Ако те са му необходими, той си ги поставя. Ако му пречат, значи - пречат му, но всеки сам отговаря за себе си, за своите произведения, и не трябва тази отговорност да дели с никого.

-  Запазването на руския литературен език днес е един от най-важните държавни проблеми. Какви начини за неговото решаване съществуват, според вас?

- Мисля, че този въпрос се е появявал много пъти в продължение на нашата история, особено през XIX век, когато руският език е изпитвал силно чуждо влияние. И нищо, той преодолял всичко и се запазил, затова бих призовал да не се драматизира проблема. Руският език притежава по-голям житейски потенциал и устойчивост, отколкото ни се струва. Не мисля, че нашето поколение или съвременното общество като цяло е способно по кардинален начин да го изврати. Друг въпрос е, че има процес на обедняването на езика, съкращава се неговата лексика, много думи си отиват слова, забравят се, което от една страна също е естествен процес, така е било във всички времена, но от друга- не ми иска нашият лексикон да се побира в няколко хиляди думи.

Убеден съм, че би било голяма грешка да се разделят в структурата на ЕГЭ (Единен държавен изпит - бел. прев.), която сама по себе в хуманитарната сфера е пагубна, руският език и литература. Езикът е задължителен предмет, литературата - фактически факултативна, а те са взаимосвързани. Литературата е средата, където езикът се проявява най-добре.

Обедняването на езика става и поради спада на интереса към четенето. Тези явления са взаимосвързани. Затова е необходимо хората, особено младежта, да четат повече, и в този случай съм привърженик на политиката на разумна принуда и мотивация към четенето. Знам, че не всички мои колеги са съгласни с мен. Но без такава разумна принуда вече не може. Всички предмети в училище трябва да бъдат задължителни и най-доброто училище е това, където химикът  смята, че химията е главният предмет, физикът - физиката, а филологът също така държи за езика и литературата.

Разбира се, би трябвало да има пълноценно съчинение по литература и на изпитите при завършване на средно образование, и за кандидатстването във вуз. В съветско време у нас имаше задължителни предмети, свързани с обществените науки, във всички вузове. Независимо от специалността всички студенти учеха история на КПСС, научен комунизъм. От идеологическа гледна точка това беше насилие, но методологично е разумно, когато всички изучават хуманитарен цикъл. Ако се създаде курс за студенти, насочен към изучаване на световната култура с подчертаване на руската култура, а в него - на руската литература, струва ми се, това би било много полезно. Макар и не веднага повсеместно, а само във водещите университети на страната, но такъв курс трябва да се разпространява, да се завоюва вниманието на студента, да се задълбочи той в културно-литературното пространство. Само така може да бъде  защитен руският език.

Убеден съм, че руската литература има огромен потенциал за въздействие върху човека, и ако той попадне под нейното обаяние, значи, в душата му има нещо живо.

- Активно се обсъжда необходимостта от промени в училищната програма по литература. Как смятате, с творчеството на кои съвременни автори би трябвало да се запознае ученикът?

- Не съм сигурен, че в училище трябва непременно да се преподава съвременна литература. Руската класика на XIX-XX век - да, задължително. Що се отнася до съвременната литература, мисля, че това може да става във факултативна форма, ако има интерес от учениците и ентусиазъм в учителите. Ясно е, че тук могат да се появят съблазни, защото в съвременната литература много произведения са съмнителни, изкушаващи. В училище да се изучават те е нелепо и странно. Не трябва да ги забраняват в никакъв случай, но и да ги популяризират не бива.

Мога да спомена имената на тези писатели, чиито произведения, според мен, е полезно да се четат от юношите. Това са Леонид Бородин, Борис Екимов, Гузел Яхина, Евгений Водолазкин, Олеся Николаева, Нарине Абгарян…

- Съветът ви на професионалист: как да не се сгреши в избора на качествена православна литература, и как - което е особено важно - да се помогне за формирането на добър литературен вкуса у вярващото дете?

- Аз съм против термина «православна литература». Ако на корицата е нарисуван храм, купол и свещеник, това нищо не означава и нищо не говори за  качеството на това произведение. Често под марката «православна литература» се скрива пълна творческа безпомощност.

Що се отнася до избора, първо, съществува «от уста на уста». Как се разпространяват днес книгите? Един човек е прочел, харесало му, предложил на друг. Рядко лоша книга става наистина популярна сред читателите. Второ, трябва да се следят сайтовете на големите литературни награди. Има например награда «Ясна поляна» а в нея номинация «Детство, юношество, младост». Журито формира дълъг и кратък списък от книги, които вече са минали някакъв подбор.

Не мисля, че за читателите, особено за децата, трябва да съществува специална православна литература. Всяка добра детска литература - отпреди съветските времена, или пък от съветско време, не противоречи на християнските ценности. Колкото и да бяха ужасни съветските идеолози, но те се стараеха да възпитат децата като добри и умни, честни и съвестни. Разбира се, има отделни спорни сюжети, например Малчиш-Кибалчиш и още повече Павлик Морозов, но като цяло корпусът на съветската детска литература е много добър. И в съвременната детска литература има добри автори.

- Сред студентите и випускниците на Литературния институт има ли такива, на които тази тема е близка?

- Има, разбира се. Не мога да кажа, че те са много. Вероятно, пропорционално на това колко в обществото ни са църковните хора. Даже навярно повече. Сред нашите студенти има много вярващи хора, които се опитват да пишат на религиозни теми. Казвам им: пишете така, че и без споменаването на думите «църква» и «свещеник» хората да четата и да разбират, че духът на вашето повествование е християнски. Класически пример е разказът на В. Г. Распутин «Уроци по френски». В него външно няма никакви признаци на «църковност», а духът е евангелски.

- Какви са творческите ви планове?

- Моят живот предимно е свързан с Литературния институт. Той отнема много сили и време. Сега пиша нещо ново, но кога ще бъде завършено е трудно да се каже. Но мога да кажа, че това е художествена проза, роман.

сп. „Москва”, 22.11.2016 г.