СЪРЦЕ КАТО ТРЕПЕТЛИКA
Парадоксално e, че лирическата книга с метафорично заглавие „Тревожна тишина” /2006 г./ е първата стихосбирка на поета и издателя Ганчо Керечев, защото неговото забележимо литературно присъствие започва още през 50-те години на миналия век.
Авторът е известен не само със свързаната му с театъра професия на режисьор, но и като дългогодишен издател на едно от на-добрите наши литературни списания „Проглед”, издавано в Смолян.
Близък приятел на поета Пеньо Пенев и Усин Керим, неговите стихове разкриват поетични образи и чувства близки до техните, по силата на поетичния изказ и нравствените внушения.
“Тревожна тишина” съдържа 24 стихотворения, обединени идейно и тематично. След тях са три много съкровени и лични поеми: „Изповедна поема”, „Сантиментална поема” и „Песен за Петра и Христо”, разкриващи вечни морални и нравствени проблеми за гражданския дълг и любовта,за силата на родовата кръв и родовите ценности.
Стихотворенията, макар и писани в различно и отдалечено време, носят обща знакова система, единен поетичен почерк и близки послания. Завидно е умението на автора да втъкава в поетичният текст минало, настояще и бъдеще, да насища словото си с тревога и драматизъм, да описва пейзажа и битовите детайли като състояние на душата, което постига с разнообразни художествено-изразни средства.
Поетичното майсторство на Керечев, личи дори в най-краткото стихотворение „Родина”. В него само в четири стиха поета обобщава и прави синтез на повратната ни историческа съдба, на народностните блянове и реалности:
„Едното й море е Черно.
А другото… О, другото е Бяло.
Като съдбата й е Черното.
А Бялото - илюзия.”
Поезията на Ганчо Керечев е емоционална и мисловна. Тя показва богатото асоциативно мислене на автора, разкриващ света не толкова в битов, колкото във философски план. Преминал през собствените изстрадани истини, с присъщата си тревога поетът ни пита „с една дълбока болка, отразена на кладенеца в мокрото око”.
Но битието не е само страдание, в него е жива и любовната магия, от която всеки от нас може да бъде озарен, стига да намери верния път до нея. /„Дочакай Петър”, „Иносказателно”, „Обичай ме сега”/.
Керечев е поет с будна гражданска съвест. Поетичният му свят е преживян и изстрадан, е една художествена интерпретация на обобщени факти и явления от живота.Той ни провокира с директни поетически внушения, с ясна и точна гражданска позиция / „Изповедна поема”, „Нарочен монолог”, „Баладично посвещение”, „България”, „Предателят”, „Раздяла с един град”/.
Едно от най-силните творчески постижения на автора е стихотворението „Градът”. То ни завладява със силата на художествения изказ, оригиналността и актуалността си. Поантата му вярно разкрива вечната българска участ:
„И животът ще пъшка. И душа ще бере
нашта българска същност - това Черно море”.
Последните стихотворения от книгата: „Река”, „Сантиментална поема”, „Срив”, „Песен за Петра и Христо” са един дълбоко личен монолог на поета, изстрадан до не зарастваща рана и раздираща сърцето болка, но същевременно достигаща до сърцето на всеки човек, в когото е жива още милостта и състраданието.
Съчетанието в стихосбирката на откровена гражданска поезия с чисто интимни вълнения, обогатява нашата душевност и прави сетивата ни чувствителни и раними.
„Тревожна тишина” е цялостна, завършена и дълбоко изповедна книга. Една емоционално уравновесена стихосбирка - художествен синтез на живота. Книга без излишен патетизъм, с пряко и непринудено художествено внушение, което като лирически лъч светлина сгрява човешката надежда.
Вълнуващото поетично слово на Ганчо Керечев, превръща стихосбирката „Тревожна тишина” в чист извор на естетическа наслада, от който отпил веднъж, посягаш отново да утолиш жаждата си.
