УВЕРЕНОСТ
УВЕРЕНОСТ
Где изчезна залезът червен?
Крие се… Зад хоризонта скита…
Кой ли дух, препуснал наранен,
с бяс за злите изневери пита?…
Гневна нощ е. Самодивски час…
В страст луната кървав рог извива…
Чуваш ли? Свисти незнаен глас
и те пита: „Още ли си жива?”
С леден полъх вихри те въртят…
Спъват те… И хлипат озлобени…
Шибат те в презоблачния път
с пламнал дъх небесните хиени…
А над теб, в бездънния си гланц
вечността е просто вероятност…
Хор звездици… И разблуден танц -
ставаш миг от тая необхватност…
Но смири се! Изгревът червен
пак над висините ще изгрее,
и духът ти, с обич озвезден -
в слънчева победа ще запее…
***
Шумове странни… Нощни послания…
Кой ли след земния път се завръща?…
В мрака - проблясъци… Лудо незнание…
Тръпне стресирана мъртвата къща…
Дъх учестен… Някой с шепот излива
хрипове ледени… Мъртви предмети…
Кой ли в креслото ми бди мълчаливо?…
Нощната лампа? Мига… Не свети!…
Уличен лъч запълзява крадливо…
Шарки подплашени зъзнат в килима…
Мръзна ли?… Още ли дишам страхливо…
Глупава радост - знам че ме има!…
Трясък на луда кола непредсказано
с бяс по площада мрачно изцвили…
Още съм жива! И ненаказана -
в адската пепел от грижи немили…
Стихват зловещите нощни послания…
В слънце усмихва се будната къща…
И в ранобудно, живо старание
моят привичен ден се завръща…
МОЛИТВА
На Мая
Подари ми криле! Да политне духът към звездите…
Да се втурне над пропасти живи и скали недостъпни -
ореолно изгряла над била с езера неоткрити,
отърсила дръзко праха от завои престъпни!
Подари ми криле! И духът ми целебно ще пее,
полетял в надпревара с небесните облаци леки,
и с луната - разсипница златна - магично ще сее
надежди за земни сполуки и цветни пътеки!
Подари ми криле! Очаквам, трептя боязливо…
Опрости греховете, посяти от мен по земята -
да препусна, обяздила бялата облачна грива,
и прашинка греховна - да се слея без дъх в необята!…
***
Моята самотност… Древна кула, скрила
в кротка мълчаливост мъдрите ми тайни,
вече е обрасла в глухота, стаила
жадна изповедност на мечти потайни.
Мостовете крехки трябва ли да спусна?
Чака ли сърцето чужда съпричастност?
И продажна нежност на фалшиви устни,
и декларативност в грижата безстрастна?
По-добре да нижа в крепостта си бледа
нощите самотни, дните слъцеоки…
И да фантазирам слънчева победа -
яростна плесница за творци безоки…
ИЗХОД
Небесните вълни прииждат плавно
и ме увличат в залива мечтан…
Над него огнен месец триумфално
е разцъфтял в божествената длан…
Все още съпротива. Страх. Незнание.
И ням въпрос: дошъл ли е часът?…
Да. Няма изход. Няма колебание.
А магнетично мами те светът.
Но покорен, духът полита леко,
в безкрайното подирил звезден храм,
към извора на лунната пътека -
през мълнии среднощни, все натам…
Небесните вълни прииждат плавно,
примамно блясва заливът мечтан,
където сред спокойствие печално -
звезда ще си в безмилостната длан…
ФАНТАЗНО
Сенки вечерни протягат се… Ти ли си?
Лъх ме докосва с любов притаена…
Зная, че няма джуджета и вилиси -
стокова борса е тая вселена!…
Ала прозвънват нервно стъклата -
страстна илюзия… Вятърът само
зло имитира стъпки познати,
спомня злорад поетичната драма…
В полет с духа ти - тъй съм уверена -
в островни сънища пак ще препусна…
Щастие кратко - в секунди размерено -
тръпнат докоснати немите устни…
ПРОЗРЕНИЕ
Раздяла. Извисеност. Но къде са
интимността и ехото стоусто,
разкритията шеметни… И стреса…
Раним бе всеки миг. Сега е пусто.
И вещите ми стават все по-мили,
не като стойност, а като свидетели,
в съчувствие бездумно притаили
следи от грях с напразни добродетели…
Облъчихме материята няма
с вълните на подмолното кънтене
на страстите и упреците коси.
Но спри! Подобно тайнство в древна драма,
ще блесне мъдроликото прозрение
над битовите жалби и въпроси.
***
Пейзажът зимен стеле синкав сняг
в ранената от самота градина,
където сред дъждовен смях премина
на битието пъргавият впряг…
И пак животът властва! Кротко вън,
сред преспите едно дете играе…
Така познато… Може би това е
детето в мен, събудено от сън…
НОЩ
Телевизорът в досада нещо шепне - не заспива…
Скучна нощ… Но за награда ти усещаш, че си жива….
И с ненавист, уморена, пъдиш грижите нахални,
че в световната арена бликат пак потоци кални…
И от пресата столика зъбят се пророци луди,
проповядващи с езика на престъпното си чудо -
как ще стихне примирена земната ненавист в мрака,
добротворство да заблика, мирна слава да дочака…
А коли по булеварда пак в среднощен спор препускат,
пак злосторник сменя гарда и натиска злобен спусък…
В заведенията нощни блудстват скъпите певачки,
а мошениците с мощни жестове и тлъсти пачки
овластяват в секс безумен еротичната си слава
и протестър ранобуден плаши бедната държава…
Идват празници Христови! Опомнете се, за Бога!
Изберете грижи нови! Припомнете си в тревога,
че не е безкраен празник! Апетита - без насита!
Нека шансът злонамерен зад решетки да заплита
хитроумните засади и убийствата зловещи!
Над делата ви злоради скоро да запалим свещи!
***
Ледена вихрушка бие барабана,
бурята приканва зимата на смяна -
трябва да разстели белите постели -
виж, поля и хълми - черни-почернели…
Клони оголели с бисер да накичи,
нежно да събуди ранното кокиче,
пътищата кални с губер да застели,
храсти да обгърне с рой къдели бели…
Може би тогава радостно сърцата
пак ще приповторят приказка позната:
„Тягостно отмина гладната година -
Новата дано е блага до амина!
Ярко да изгрее коледна звездица,
мъдро да запее приказната птица…
Нека ни залъгва! Нека обещава
щастие и здраве, доходи, прослава…”
Ледена вихрушка бие барабана -
сладостна надежда само ни остана…
