НА 9 МАЙ ПРЕД СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ КАПИТУЛИРА НЕ САМО ГЕРМАНИЯ, НО И ЦЕЛИЯТ ЗАПАД

Сергей Черняховски

превод: Литературен свят

Сталин накара съюзниците в коалицията да играят по нашите правила

Ние празнуваме Деня на Победата на 9-ти май. И не само защото на този ден В. Кайтел преподписа Акта за безусловна капитулация в наше присъствие. Това беше само формално. Истинският смисъл беше по-дълбок от капитулацията сама по себе си.

СССР имаше възможност да сключи сепаративен мир с Германия през 1944 г., после през пролетта на 1945 г., на 30 април, когато този мир беше предложен от Гьобелс, за кратко застанал начело на страната. Разбира се, ние не го сключихме, защото бяхме поели задължение пред съюзниците да не сключваме такъв мир, но и защото демонстрирахме на немците: «Вие прекратихте мирния договор от 1939 г. Нямаме ви доверие. С вас няма за какво да говорим. Никаква пощада».

Ние не само отблъснахме агресията на врага: ние унищожавахме и наказвахме неспособните да изпълняват поетите задължения. И демонстрирахме на всички, включително и на тогавашните ни съюзници: така ще бъде с всички. За престъпването на клетва - не просто наказание, а унищожение.

Ясно сме дали да се разбере: на половината път няма да спрем. В източната политическа култура, където се събират границите на Турция, Иран и Грузия, за престъпването на клетва наливали в устата врящо масло или разтопено олово. Сталин помнел това.

Но СССР тогава не отмъщавал на Германия: той именно показвал КАКВО ще стане с всеки, който… Може би именно тази демонстрация изиграла своята роля по-късно, когато новите съперници и противници на СССР така и не се решили да започнат с нас война, дори тогава, когато им се струвало, че са по-силни.

На 9 май 1945 г. Сталин повече не мислел за лидерите на райха: те не съществували вече за него. Той мислел за съюзниците и ги предупреждавал за бъдещото им предателство.

В Карлсхорст той показвал на САЩ и Великобритания и техните политически елити: «Ако стане нещо, следващите тук ще сте вие. Гледайте: така и вие ще подписвате безусловната си капитулация в предградията на взетите с щурм Лондон и Вашингтон. И временни решения, примирия, отстъпки няма да има».

Мирът винаги се гради върху табуирането на войната. Мирът е здрав тогава, когато желаещият да го наруши, даже при 99-процентна сигурност в своето превъзходство, самото напомняне за този един-единствен последен процент го кара да изпада в панически ужас.

След 1945 г. това се е случвало неведнъж и когато по време на Карибската криза американското командване убеждавало президента Кенеди, че може да обезпечи победата и отблъскването на нашия удар, той попитал: «А ако не е така?», генералите, спомняйки си Карлсхорст и Нюрнберг, не намерили какво да му отговорят.

На 9 май в Карлсхорст Сталин демонстрирал на великите държави-победителки бъдещето, очакващо ги в случай, че решат да нарушат приетите правила на играта и те така и никога не решили да ги нарушат. Нещо повече, настоявайки за преподписването на Акта за безусловна капитулация, той принуждавал скрито да капитулират и самите те.

Заставил ги да играят по нашите правила и твърдял, че правилата ще са такива, на каквито се съгласи той. Те се опитвали да обяснят, че капитулацията, значи, вече е подписана и дори представителят на СССР - генерал Суслопаров, представящ Ставката на Върховното Главно командване, е присъствал на нея и няма нужда церемонията да се провежда още веднъж.

Но отговорът бил: «А сега - още веднъж и с приклякване». При това «приклякване» - не само за Германия, но и за всички останали.

Т. е. 9 Май не е само Ден на Победата над Германия, но е и денят, в който съюзниците били принудени да изпълнят поетите задължения, да бъдат изпълнени установените правила на играта. Това е денят на тяхната малка, вътрешна и не напълно афиширана капитулация пред СССР, определила цялото по-нататъшно развитие на събитията.

Всички разбирали това и съюзниците капитулирали след Германия. Макар и формално СССР да бил в състояние на война с Германия до 25 януари 1955 г., когато бил приет Указ на Върховния Съвет на СССР за прекратяване на войната. (Ето, впрочем, още една дата, която може да се отбелязва.)

Но 9 Май остана 9 Май - денят, когато на Запад признаха, че да противостоят на СССР те сега могат само в рамките на правилата, които определя СССР…

——————————

Русский вестник, 19 май 2017 г.