МНОГОЗНАЙЧЕ
На дъщерите ми
Ива и Цвета
КАМБАНКА
ЗИМНА ПЕСНИЧКА
Сипе, сипе, сипе
от зори до мрак.
Щипе, щипе, щипе
сребърният сняг.
Хубаво е времето -
нека баба Зима
да повие семето,
много хляб да има.
Трупа, трупа, трупа
над добрия свят,
Хрупа, хрупа, хрупа -
топъл бял комат.
В снежната виелица
гледам аз от къщи -
сякаш че от мелница
татко се завръща.
СИТ Е ВЕЧЕ
Врабчолан в беда изпадна:
зъзне в тази вечер хладна,
в тази вечер хладна, гладна.
Цял ден той не спря да шета
с ято рошави врабчета
по тавани и мазета -
не намери ни троха,
ни дори една муха.
Но когато край комина
на ракета Сънчо мина,
той досети се - и зина:
Днес на уличката тиха
две деца със сняг се биха,
сетне нещо майсториха…
Сит е вече Врабчолан.
Снежко с нос е накълван.
ЗИМЕН СЪН
Из гората шетат хали,
непрестанно сняг вали.
две мечета са заспали
в къщичка под две ели.
Там, под топлото юрганче,
нека е студено вън!
Смуче всяко поспаланче
лапичката си насън.
А над шкафчето, където
спи в гората горски мед,
строг будилник шепне: Ето,
всичко в къщи е наред.
И повтаря песен тиха,
уж е строг, а пък е мил:
- През ноември ме навиха,
ще ги будя през април.
РУЧЕЙЧЕ
Щипе вятър нос и бузка,
хруска под нозете сняг,
а пък то със смях се спуска
от върха в неспирен бяг.
Ручейче е, а прилича
на разглезено дете:
шумните игри обича,
тича, скача и… расте.
Срещне лед и го изгризка,
срещне пряспа - сняг яде,
ей такова - с тънка ризка,
лудо до немай къде.
И се питам: щом си няма
ръкавички и палто,
как навън го пуща мама,
как не ляга болно то?
БАНЯ
Свъсен днес ще се заканя
на врабеца Клъв:
- Няма ли за тебе баня,
мързелан такъв?
Цяла зима до комина
черен беше свит -
виж с каква си перушина
и какъв на вид!
Няма да ми се обиди,
знам, врабецът Клъв.
И на баня ще отиде,
там ще бъде пръв.
Ще се гмурка в прах и пясък,
сякаш на игра,
ще почисти чак до блясък
своите пера.
ПОДАРЪК
Баба Костенурка само подир ден
ще празнува своя стотен ден рожден.
Зайчето замислено ходи от зори,
пита се какво ли да й подари.
А когато мръкна в старата гора,
изведнъж се сети, изведнъж разбра.
На лале в камбанката Зайо залепи
малката светулка, нощем тя не спи…
Ех, че чудна лампа! Само погледни
колко е красива - свети и звъни.
Тъй ще може бабата в мрака да чете
и да буди рано внуче и дете.
ДЪЖД БЕЗ КРАЙ
Върви един дългуч,
дългуч като маркуч,
потропва ситно-ситно,
бърбори ненаситно,
прозрачните си дрехи
над улици и стрехи
замислено развява,
в полята отминава.
Земята го прегръща,
не иска да го връща
обратно на небето -
и братчето му клето
по неговите дири
поема да го дири.
И пак върви дългуч,
дългуч като маркуч,
потропва ситно-ситно,
бърбори ненаситно…
ДЪГА
Сред небето над реката
някой мокър, с тъжен вид
неусетно, мълчешката
вдигна мост извит.
После той го боядиса
в седем цвята - заблестя
мостът - и светът се слиса:
- Ле-ле! Красота!
Всеки се диви и вика,
радва се като на гост.
Но защо не стъпва никой
върху този мост?
РЕКАТА
Между два зелени бряга
край села и градове
тя за миг не спира, бяга
сякаш нещо я зове.
На един от двата бряга
питам всеки шум и звук:
- Как така - неспирно бяга,
а пък винаги е тук?…
СМЯХ
Облачето в небесата
се разплака изведнъж:
плисна, шурна над реката,
забърбори топъл дъжд.
Във водата важен, строг
се разхождал гол рибок.
Рекъл да не го намокри
този плис, и шур, и бър
и разтворил като покрив
клепналия си чадър.
Смях в реката днес вали -
знаете защо, нали?
ИЗНЕНАДА
Аз поисках вчера рано
от поляната цветя:
- Дай най-пъстрите, поляно!
- Дадено! - отвърна тя.
Към цветче посегнах. Да, но
то пък взе, че отлетя.
Спрях се, зяпнала в почуда,
гледах: хвъркаше като
птица малка, птица луда -
без стебло и без листо.
Днес научих: пеперуда
казвало се то…
ЕХО
Мамо, хайде да отидем
горе в планината.
Има там един невидим.
като тишината.
Викна ли го, той повтаря
всички мои думи
и с гласа ми проговаря
по била и друми.
Може би е с пъстра шапка,
с жулнати колене,
на нослето с топла капка -
също като мене.
Моля ти се, заведи ме
горе - най-накрая
неговото тайно име
искам да узная.
ДОБРИ И БОБРИ
Тръгна из гората Добри
да си хване седем бобри.
Скита час и скита два,
търси в храсти и трева -
няма тук и няма там,
май ще се завърне сам.
Стигна до река една.
слуша Добри: тишина!
Гледа Добри: язовир
разпрострял е синя шир.
Мисли Добри: как така
и чия добра ръка
е строила без цимент
и без камък този бент.
А тогава от какво?
Странно! Само от дърво…
И не вижда никой как
в падналия вече мрак
Хилят се сега на Добри -
от водата седем бобри.
ЗАСПАЛА МРАВЧИЦА
Заспала мравчица
в росната пъпчица
на незабравчица -
дъхава тръпчица.
Щурче захласнато
песен й пеело,
в небето, ясното,
слънчице греело.
Бръъм! - забърборила
пчела - и докосната
в миг се разтворила
пъпката, росната…
Виж, на полянката
стресната мравчица
люшка камбанката
на незабравчица.
МНОГОЗНАЙЧЕ
Майка Зайка брала лайка,
а до нея с балалайка
Щурчо свирел и ехтяла
от свирня гората цяла.
Рекло малкото й зайче,
малко зайче - многознайче:
- Май че чайче, майче мило,
всяко стръкче тук е пило,
с аромат се запасило,
та когато дойде зимата
чай да има и за тримата.
ЗАЩО?
Преди да дойде здрача,
в самия край на мача,
на горската поляна
смущение настана:
отнейде тежко-тежко
довтаса Ежко-Бежко,
свенливо ни запита
ще може ли да рита,
и топката, горката,
от страх се сви в тревата -
играта се прекъсна,
дружината се пръсна.
- Защо? - заплака ежа,
нали си е невежа,
и бърше мокра буза
в бодливата си блуза.
СЛЪНЧОГЛЕДЧЕ
Ровнало в пръстта краче,
на главата си с венче,
гледа слънцето голямо
и отронва плахо: Мамо!
СВЕТУЛКА
Чудно фенерче: светне- угасне.
Литва над пътя, кръжи над полята.
Кой ли го пали в нощите ясни?
Кой се нуждае от светлинката?
Може би щурчо, за да открие
по-добре в тъмното своите ноти?
Може би мравката, знаете вие
колко обича тя да работи?
Или лалето - по-бързо да расне
иска и към небето се вдига.
А пък фенерчето: светне-угасне,
сякаш се смее и му намига.
ДОМАШНИ РАБОТИ
ПЕТЛЕ
Даже слънцето при нужда
то от сън дълбок събужда.
Но кажете: тоя гребен
за какво му е потребен?
И защо ли шпори носи,
щом краката му са боси?
И защо надува гуша
всичко живо да го слуша?…
Пита Ива, ситно мига -
него кой от сън го вдига?
НАДУВНАТА ИГРАЧКА
Мама го наду…
И ето,
то пред мен е като живо:
с две трапчинки на лицето
и с носленце закачливо.
- Как се казваш ти, човече?
- Майка имаш ли, коя е?
- Колко си голямо вече?
- Искаш ли да си играем? -
аз го питам твърде вещо,
то се прави, че не чува.
И му казах:
- Ти си нещо,
дето много се надува!
ЦВЕТА И МРАВКАТА
Гледа Цвета - нещо шета
из тревата, нещо черно,
нещо малко, но наверно
има четири крачета
и не крета като Цвета.
Сръчно шета - вече пета
сламка, жълта като слънце,
шесто клонче, седмо зрънце
носи с крачка то напета,
не, не крета като Цвета.
Казва Цвета: - ще пошета
още малко, аз си зная,
ще се умори накрая
и на четири крачета
ще закрета като Цвета.
НЯКОЙ ГУЗЕН
С бум и бам, с та-та и трах
с ту-ту, би-бип, ох и ах
на килима днес играх.
Но когато падна здрач,
вече аз не бях играч -
замириса ми на плач:
Много пъстър е килима,
вижте, на килима има
тънка, къдрава, красива
стърготинка от молива,
две изрезки от хартийки,
три блестящи тенекийки,
остри четири топлийки,
пет иглици от елхици,
шест кончета от шевици,
седем обедни трошици,
осем пъргави пружинки,
девет лъскави стотинки,
десет семенца-калинки…
Мама върна се… И плах
слушах та-та, бум-бум, трах,
туп-туп-ох и туп-туп-ах.
Прах и плач се вън кълби -
мама някого наби,
не е слушал може би…
Чист и спретнат е килима.
Някой гузен в къщи има.
ЮНАК МЪРЛЬО
Засука мустаче,
опашка разреса
котаче юначе
и писна: - Къде са?
- В аквариум плуват
от две-три недели
и май се преструват
на храбри, на смели.
Ох, то се наежи,
за миг се подготви
да драска и реже
със зъби и нокти.
След час бе обаче
с подвита опашка:
- Как мина, юначе,
таз битка юнашка?
Изгледа ме строго
и каза в тъмата:
- Не знаех, че много
е мокра водата!
ОГНЬО, ОГНЬО
Огньо,
огньо,
бърборан,
гладен,
жаден,
мърморан,
вън е зима,
затова
ще те храня,
яж дърва!
Но защо
с червен език
съскаш
и надаваш вик?…
Не,
не искай ти вода -
ще те сполети
беда!
ЛАКОМИЯ
Мама работа му даде -
цял ден яде, яде, яде,
Тресе се, защо да крия,
от проклета лакомия,
Тъпка си корема кръгъл,
а сега от своя ъгъл
сто гърла към мен извръща:
- Пак съм гладно в тази къща!
Няма, знам, да бъде сито
нивга ситното ни сито.
ЮНАЧЕ
Расне, расне юначе
мустакато, а голо.
Расне, расне
обаче
все с главата надолу.
Ще порасне и в боба
ще го сложим.
Обаче
мен и баба от злоба
със сълзи ще разплаче.
АЛО, АЛО!
Вкъщи грип пристигна. Спипа
всичко живо вкъщи грипа:
Маца нищо не яде
и не иска да преде,
рибките ми са унили
и да плуват нямат сили,
не дочувам кучи лай,
Шарко свит е на кравай,
не отронва нито дума
папагала, само клюма.
Тъй че аз не съм самичка
в този дом с носле-чешмичка.
Но защо край мен, кажи,
всеки болен да лежи?
Вдигам черната слушалка,
казвам аз, макар и малка:
- Ало! Африка ми дайте!
Ало! Нужен ни е, знайте,
мно-го доктор Охболи -
той лекува ви,нали?
Нека дойде тук, да спипа
този зъл проклетник - Грипа!
РЯПА И ВНУЧКА
Спря ме вчера внучката
в двора, до каручката:
- Виж каква тя стана!
Тази мързелана,
тази кръгла стрина
в нашата градина
дни и нощи расна,
расна като бясна,
пи и яде, пи и яде,
колко ли наддаде?…
Зная, че е бяла -
лани съм я яла.
Зная, че е вкусна -
искам да я хрусна.
А пък е голяма,
сила в мене няма,
за да я измъкна! -
рече тя.И млъкна.
С внучката не спорих,
тъй й отговорих:
- Питай, чедо, мишката,
мишката от книжката!
БЕДА
- Оле-ле! - въздъхна кактуса.
Нямам мира нощ и ден.
Виждаш ли децата, както са
вкръг насядали край мен?
Те от дума не разбират.
Все ме дразнят, все не спират.
Казвам им: - Ако обичате,
вие, расли в градове,
престанете да ме кичите
с разни горски плодове.
Те от дума не разбират.
все ме дразнят, все не спират.
Казвам: - Стига сте ме тикали,
аз не ставам за вървеж,
стига вече сте ми викали:
- Ех, че весел таралеж!…
ИВА СЕ ОПЛАКВА
Вчера имах в свойто джобче
копче, бобче, точно топче,
синя книжка от бонбонче,
кръгло като Барбаронче,
ластиче от страшна прашка,
стъкълце от прашна чашка,
чудно изкривена фиба,
люспа сребърна от риба,
химикалкова пружинка,
от закуската стотинка,
три разкошни етикета
и парченце от солета.
Днес съм много бедна, мамо.
Имам в джоба дупка само.
ПАПАГАЛ
Днес попитах папагала:
- Ти защо току крещиш
„ала-бала”, „ала-бала”?
Бързо да се засрамиш!
Никак той не се уплаши,
отговори: - Ако щеш!
Аз повтарям думи ваши.
Още нещо да речеш?…
ДЖАФ!
Както пущах си балони,
яхнал бабиния шкаф,
някой взе, че ме подгони
с тези думи:
- Джаф!
и
- Джаф!
Ниско беше, беше страшно
там, на бабиния шкаф,
а в мазето тъмно, прашно
чуваше се:
- Джаф
и
-Джаф!
Аз стоях, прехапал устни,
прав на бабиния шкаф,
и се молех да ме пусне
този гневен
Джаф!
и
Джаф!
ЦВЕТА СЕ ОПЛАКВА
Най-накрая разберете -
аз не съм ви росно цвете,
за да ме корите вие:
- Сякаш расла си в саксия!
Моля ви се, не лъжете,
най-накрая запомнете:
Карам шестата година!
И съм раснала в градина!
КАТО НАС
Патетата също ходят на градина.
Патраво, но бодро покрай нас премина
весела редичка с жълти, чисти дрешки,
с люшнати на рамото чанти доста тежки.
Гледам и се чудя, много дисциплина
има в тази тяхна патешка градина.
Ако си помислиш, те на нас приличат,
мирни са и спретнати, за да ги обичат.
Ето, щом реката стигнаха, сред па-па
всяко там зашляпа, всяко там зацапа.
Без да се изцапа!
НАД БУКВАРА
Мисля за светулчето:
то игра цял ден,
нищо не научи то,
също като мен.
И сега, горкичкото,
в този късен час
срича си самичко то,
както аз у нас.
ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Аз по улица вървях
и след час загубен бях.
То било безкрайно лесно
и безкрайно интересно.
Никак не изпитах страх,
че съвсем загубен бях.
Срещах къщи и градини,
много разни магазини,
камиони и коли,
литнали като стрели,
доста чичковци и лели,
в път поели или спрели,
даже в мрака, черен май -
един батко полицай.
Най-накрая, в късен час,
тебе срещнах, мамо, аз.
След това се разревах,
ала плачех не от страх.
Аз видях те как ревеше.
Май загубена ти беше.
ШЕСТ И ДЕВЕТ
Седнали, допрели
тънки коленца,
над учебник свели
умни личица,
Шарко и Писана
не без интерес
учат отзарана
цифричката шест.
А след час е жарко,
тук да си не смей:
- Шест е! - вика Шарко,
а Писана: - Брей!
Аз потривам длани,
кой е прав, не знам.
Ала знам, ще стане
пак скандал голям.
ОБЯВА
Заменям един бонбон
за клон -
леко извит, зелен,
два пъти по-голям от мен,
да не е от трън или шипка,
да може силно да припка
/да не бибипка/.
Само на теб ще открия,
но да не чуят ония!…
Този, който ми го даде,
бонбона ще изяде,
и ще му бъде сладко,
но сладко за кратко,
братко!
А аз ще си имам не клон,
а кон.
Вместо бонбон да хрускам,
по цял ден ще го препускам,
хванал развяната грива.
Ще ми отива!
После „до утре” ще му кажа
и ще го затворя в гаража
при татковите коне -
те пък да могат да цвилят поне!
Тъй че - заменям бонбон
за клон!
