Владимир Смик

превод: Литературен свят

Преди дванадесет години излезе книгата на Никос Зервас «Деца срещу вълшебници». Написаната в приключенски жанр история за борбата на кадетите от суворовското училище с магове в замъка на Мерлин беше пряк отговор на поредицата романи на Джоан РоулингЗамисълът на писателя и издателите (книгата излезе в Москва) беше да се помогне в преодоляването на «потъроманията», да се отслаби влиянието върху нашите деца на образа на момчето-магьосник, създаден от английската писателка.

В нея всичко беше необикновено: и псевдонимът на автора, за гръцки поданик твърде ориентиращ се в особеностите на руската действителност, и името на издателството «Лубянски площад», публикувало от същия автор още две книги: «Кадетите от Точка Ру» и «Гръцкият огън» и след това прекратило дейността си. Неочаквано за онова време беше и името на поредицата «Науката да се побеждава», в която те бяха издадени. Та нали от паметта ни и досега искат да унищожат, че ние сме наследниците на Суворов, искат да ни накарат да забравим въпроса на Пушкин: «Или руснакът е отвикнал от победи?» Впрочем последната книга от поредицата излезе през 2007 г., когато дойде краят на самопровъзгласилата се Ичкерия.

Минаха години. Цяла поредица въпроси, минаващи по-рано покрай вниманието на значителна част от четящата ни публика, днес се възприемат далеч не с предишното равнодушие. Това доказва, че обществото се променя, в него още повече се задълбочава разделянето на два лагера, при това нагорещяването на полемиката постоянно расте. Един от тези примери е появилият се тази година по мотиви от книгата на Зервас пълнометражен анимационен филм «Деца срещу вълшебници». Ако книгата с това заглавие бе приета с остър интерес, но все пак споровете около нея рядко излизаха извън рамките на литературната критика, филмът предизвика буря от негодувание от страна на либералната публика, стигнала в изразите си до открита ненавист не само към авторите, но и към Руската Православна Църква.

Работата е там, че работата над филма благослови негово преосвещенство Климент, епископ Краснослободски и Темниковски, създаден е от «Благотворителен фонд за помощ и взаимодействие на името на Преподобния Сергий Радонежки», подкрепен е от председателя на Синодалния информационен отдел на Московската Патриаршия В. Р. Легойда, издателска къща «Тома», игуменът на манастира Хилендар (Света гора, Гърция) Архимандрит Методий, директор на постройките на този манастир в Белград Миловой Ранджич, Министерството на културата на Сърбия и редица други авторитетни организации, включително отнасящи се към ведомството на Министерството на отбраната на Русия. Отделно трябва да се спомене военно-спортният клуб «Беркут» в град Жуковски.

Характерни заглавия на коментарите на възмутената публика и заглавията на многобройните видеа, имащи за цел да дискредитират филма (всички не могат да се изброят, поради изобилната им ненормативна лексика): «Позорна религиозна пропаганда», «Отвратителна православно-патриотична пропаганда», «Пълзящ православен фундаментализъм», «Деца срещу вълшебници: Хай Хитлер?» (така е в оригинала - украинизъм съвсем в духа на батальона «Азов» с нацистката му символика), «Измислици за износ», «Млъкни, руска свиня!», «Най-отвратителната анимация, която е виждал светът»… Показателно е: забележителният художествен филм «28 панфиловци», който успя за кратко време да стане истинско постижение на родното кино, предизвика в нашата «пета колона» подобна реакция: «Най-лошият филм, който съм гледал през живота си» (авторът на тази присъда Дмитрий Пучков е член на Обществения съвет при Министерството на РФ).

Характерно е, че издевателстващите над националните чувства на руския народ, над православната му вяра, над великата му история не се боят от наказание. Но опитайте се със същите думи да оскърбите всяка друга нация, да унизите нейната религия - углавното преследване не ви мърда. Създава се впечатлението, че онези, които отговарят за националната политика в РФ, са разрешили: обиждайте, унижавайте руснаците колкото щете!

При това представителите на либералния лагер, позволяващи си себелюбиви изказвания спрямо държавнообразуващия народ, цинично обвиняват авторите на анимационната лента в ксенофобия, фашистка идеология, шовинизъм, оскърбяване чувствата на мюсюлманите, атеистите, разпалване на национална вражда, искат да бъде приложен към тях 282 член от НК. Извършва се откровено гонение на филма и неговите създатели. С какво толкова е наплашил детски анимационен филм възрастните чичовци и лели?

С две думи, ето с какво. Световната академия на маговете иска да овладее душите на децата ни, но да го направи им пречи «руската защита»: православната вяра, любовта към родината и семейството. Трябва да се опустошат душите на подрастващите, да ги накарат да обикнат злото. Тогава «руската защита» ще се окаже безсилна и страната ни може да бъде завоювана без един изстрел.

Как да се направи това? Петима наши, израснали в детски дом, са се оказали студенти в тази академия, използват ги за разработката и тестирането на най-новите методи за овладяването на руската душа. Децата трябва да бъдат убедени да се върнат в родината си. И кадетите Ваня Царицин и Петя Тихогромов заминават за Шотландия, постъпват във «вуза», който подготвя вещици и магьосници.

Но преди това боецът от спецназ Виктор Телегин лети с момчетата в Сърбия, където им разказва за зверствата на албанските терористи в Косово (очевидно, това е и поводът да се обвиняват създателите на филма в обида на мюсюлманите), после - в Гърция, Атон, за да получат благословение и молитвена помощ от старците.

В замъка на Мерлин момчетата ги чакат много опасности и препятствия, които те успяват да преодолеят, а в съвсем безизходните положения им помагат спецслужбите на Голямата Земя, които не изпускат момчетата от полезрението си, и вездесъщият Виктор Телегин. С откраднат вертолет той отлита заедно с Ваня, Петя, и две момичета Надя и Ася (останалите не е било възможно да бъдат върнати - те са станали слуги на злото). Телегин натиска радиоустройство - взрив, замъкът гори.

Такава е фабулата на анимационния филм, в който злото не се нарича добро, черното не се обявява за бяло. Впрочем този филм, както и трилогията на Никос Зервас, са единствените произведения у нас в «антимагьоснически» жанр. На тях им противостоят стотици книги (на чужди и наши автори) и видеа за демони, елфи, вещици, чудовища, вампири, дракони, измайсторени в жанра фентъзи, сред които поредицата за Хари Потър е само една от тях.

Но кой знае защо книгите и филмите, в които се проповядва мистика, черна и бяла магия, откровен сатанизъм, не предизвикват отхвърляне от страна на атеистите. Между другото, руските герои във филма в борбата с вълшебниците не използват никакви заклинания, магически ритуали, не използват магьоснически атрибути. Действията им са извънредно реалистични.

Във филма «Деца срещу вълшебници» се сблъскват два жанра: споменатият жанр фентъзи и лишеният от каквато и да е мистика реализъм на приключенското произведение. Такъв сблъсък сам по себе си не се среща често. И реализмът побеждава: смелостта, верността на приятелството, находчивостта, самоотвержеността, взаимопомощта между децата, чистата им вяра се оказват по-силни от коварството и хитростта на вещици и магьосници.

Немаловажен детайл: за да може Ваня Царицин (Иван Царевич) да се окаже на висотата на поставената задача, той трябва да победи в себе си гордостта и самолюбието, т. е. във филма е даден не статичен образ на някакъв супермен на младежта: зрителят вижда, как се формира бъдещият защитник на отечеството, в чиято душа се води борбата с греховните наклонности, извършва се работа по усъвършенстването на душата.

Няколко думи за качеството на анимацията. Тя кой знае защо предизвика насмешките на недоброжелателите. Между впрочем образите на всички герои на филма (както положителни, така и отрицателни) са показани точно, в пълно съответствие с характерите им. Над филма са работили професионалисти в работата си. Така например един от създателите на филма «Деца срещу вълшебници» е Алексей Михалко, работещ над детския многосериен анимационен филм «Маша и мечокът».

Може да се говори за лаконичност и известна умишлена грубоватост на анимационния филм, което създава, впрочем, определен и запомнящ се стил на цялото кинолента. И трябва да се признае: в условията, в които са били поставени художниците, те са направили максимумът във възможното: при бюджет на филма 48, 2 млн. рубли са успели да създадат впечатляваща лента, която 97 минути държи зрителя в напрежение.

За сравнение, бюджетът на мултипликационният филм «Альоша Попович и Тугарин Змей» е бил 4 милиона долара, или повече от 240 милиона рубли, «Иля Муромец и Соловей Разбойник» - 2 милиона долара, тоест 120 милиона рубли. Алексей Михалко, горещ привърженик на православния мултипликационен филм, призна, че поради недостиг на средства му се е налагало да рисува буквално «на коляно».

Споровете около кинолентата показаха, че противниците й органически не приемат дори мисълта, че нашите деца трябва да се възпитават в любов към родината, към своите близки, че трябва да растат добри, силни, мъжествени, издръжливи, уважаващи традициите на бащи и деди, да пазят в сърцата си православната вяра, да бъдат достойни за руското си име.

Що се отнася до воплите на недоброжелателите, нека се вслушаме в мнението протойрей Всеволод Чаплин: «Има хора, в които всеки руски и русийски патриотизъм предизвиква ирационална злоба, ярост».

Страстите, разгорели се около мултипликационния филм, поставят въпроса: има ли у нас осъзната политика за възпитание на младите граждани? Какви искаме да ги видим? В съветските времена образователните училища, многобройните детски спортни кръжоци и секции, Детгиз, юношеската киностудия „Горки” и цяла поредица от други учреждения изпълняваха държавното поръчение за формирането на поколения съзидатели, способни да строят отечеството и при необходимост самоотвержено да го защитават.

После времето като че тръгна обратно: младите представители на държавообразуващата нация започнаха да ги възпитават в духа на хедонизма, да ги развращават, да правят от момчетата мамини синчета, да ги превръщат в «поколението пепси». Апотеоз на тази политика стана ювеналната юстиция, разрушаваща самата основа на детско-родителските отношения, на които от векове се е държало семейството като основна клетка на обществото.

Ценността на лентата «Деца срещу вълшебници» е в това, че колективът от създателите й и подкрепящите ги организации, имащи обществен и държавен статут, са си поставили за цел да формират от децата не потребителска маса, живеещи според лозунгите «тук и сега, вземи от живота всичко», а отговорни членове на обществото, с твърди убеждения, споделящи общи ценности и можещи да ги отстояват. «Деца срещу вълшебници» е един от малкото, ако не и единственият филм за младите, създателите на който са се обявили срещу легализирането на злото.

Елена Асанбекова, административен директор на филма, разказва пред «Руска планета», как се е родила идеята за филма: «Дъщерята на мои познати -първокласница донесе вкъщи книгата «Как да стана вълшебница». Наглед обикновена приказка, но стига да разтворите страниците и ще видите алгоритъм на абсолютно сатанистка ситуация, който учи момичетата крачка след крачка да стават ловки, хитри и да постигат така наречения успех. Там има съвети как да се измамят родителите, как да се отнемат пари от съучениците. Започнахме да гледаме: какво в света на детската информация може да бъде противовес на подобни книжки? И разбрахме, че нищо, никакъв противовес няма. Така се роди идеята за филма, а заедно с нея и разбирането, че бойното поле са нашите собствени деца».

«Срещу децата се води истинска информационна атака, като това се прави на законни основания - казва епископ Климент. - Ето, например, включиха в учебната програма предметът «валеология». В неговите рамки на децата, неукрепнали нито физически, нито морално, изведнъж им се предлага да разглеждат такива въпроси на взаимоотношенията между мъжа и жената, които и при възрастните предизвикват смущение, а това са деца! Това беше въпиющо безобразие. Или, например, в учебниците за 6 клас по история имаше определение за еретиците: това са тези, гласеше версията на учебника, които до смърт се борят за истината, за правдата. Такава ситуация не просто възмущава, но и сърцето ти се свива от болка. Убеден съм, че подобно чувство на болка и възмущение са изпитали всички православни хора, които непосредствено са се сблъсквали с примери на подобни развращаващи уроци, безнравствени програми, разлагащи книги, аморални предавания.

Но се получава интересна ситуация: злото е налице, то е очевидно, а да се бориш с него е невъзможно. Защото не се вижда източникът на злото. Някъде е взето решение, някой е подписал документи, всичко е на законни основания. Започнеш ли да се възмущаваш, да призоваваш към отговорност, да настояваш за забрана - веднага ще те обвинят в мракобесие, ще закрещят за «свободата на слова», за «правата на човека» и така нататък.

Наборът от похвати като цяло е известен, нищо ново, но за съжаление е ефективен. И тогава се роди идеята за създаването на мултипликационен филм, който да стане ориентир за децата в нашия съзнателно изопачен от лъжлива информация свят. И те да притежават прости, но вечни ценности: вяра, любов към Отечеството, желание да помогнеш на близките, честност. И аз с радост подкрепих тази идея».

——————————

сп. „Молодая гвардия”, № 4, 2017 г.