„ЧУДНИЯТ РОМАН НА КУМ ЛИСАН” ОТ Д. СТОЕВСКИ
Световната литература е богата със значителни класически произведения за деца, много от които са непознати на нашите млади читатели. Том Сойер, Пинокио, Робинзон, Приказките на Андерсен и братя Грим - с това едва ли не се изчерпва класическият репертоар на детската книга у нас.
Но затова преуспява оригиналното творчество на българския писател, за което, обаче, има все още да се желае. Днес почти няма писател, който да не е писал детски книги, но малцина са ония, които творят истински ценна детска литература.
Радостно е да се отбележи, че наред с най-добрите ни детски писатели, като Елин Пелин, Дора Габе, Калина Малина, Багряна, Стубел, Разцветников, Ран Босилек, още с първата си работа се нарежда и Д. Стоевски с току-що излязлата си книга „Чудният роман на Кум Лисан”.
За мотив на книгата си Стоевски е взел старата вечна басня за хитрата кума лиса. Кой не е слушал от устата на баба или дядо приказките за хитростите на кума Лиса и глупостта на кум Вълчо? Колкото и да е слушало, на детето никога не омръзват приказките за тия безсмъртни герои-животни.
За целта той е разработил една стара германска приказка, преразказвана от много автори, между които и Гьоте.
В приказката вземат участие почти всички животни, познати на нашето дете. Зад техните приключения и деяния детето лесно може да види проявите на човека, с неговите добри и лоши страни. Затова поуката е толкова по-близка и по-голяма.
Авторът е поставил действащите лица в наша, българска обстановка, което е направила книгата му още по-занимателна. Написана е в сочни, свежи стихове; със завидна простота и непринуденост, с хубави рими, модерни, не насила търсени.
„Чудният роман на Кум Лисан” е една от най-хубавите, за да не кажа, най-хубавата книга за сезона. Тя дава здрава поука за живота, не отплесва детската фантазия по духове и магьосници.
За малките читатели ще бъдат истинска радост прекрасните стихове, илюстрирани с чудно хубавите и изразителни рисунки на немския художник от миналия век Вилхелм Каулбах.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 11, 03.05.1939 г.
