ДА ПОГОВОРИМ ЗА ОРЛИТЕ
Скалите, бели като човешки кости,
не са помръднали от местата си!
Въпреки земетръсите
и опитите за пришествия
и планетарни катастрофи.
Яки и непоклатими,
те светят нощем
със сребриста фосфорна светлина.
И след нас,
съвсем сигурно е,
ще ги бъде!
…Само орлите ги няма.
Нещо се случи с тях.
Цивилизацията и глобалното затопляне
ли ги пропъдиха другаде?
Нелеп въпрос:
А дали въобще ги има?
Великите птици,
силни и дълголетни,
като че ли са разперили криле
единствено във великите
балади на класиците.
Може би сте обърнали внимание
колко постно изглежда небето
над главите ни,
без птиците, забегнали
вдън гори Тилилейски.
Малко са останали в нашия свят
лястовиците и славеите,
Орфееви побратими,
щъркелите и кадънките,
врабчетата дори,
авлигите (дали сте чували за тях?),
циганското петле…
А глухарите?
(Тяхната любовна мъка
винаги е поразявала
въображението на поетите).
Та така с орлите.
И с другите птици…
И със скалите, дето заливат
очите с фосфорна светлина.
Остана и душите ни
да потърсят покой на земята.
А нали отдавна са заслужили
небеса за летене?