Боян Ангелов

БОГАТСТВО

Богатство
не ми отива.
Отива ми
да съм беден.
Не видях ни една нива,
в която да няма сведен
човек…
Там той копае,
плеви,
сади
и полива.
Той всичко
за нея знае,
за бедността си сива.
Очаква
реколта той и
от нея ще подари на
по-бедните
братя свои,
на бедния си роднина.

ДЪРВОТО НА ЮДА

Доволен е, ала не е щастлив -
с паница леща, хляб и пресен лук.
Предаде Господ, който полужив,
разпънат страда недалеч оттук.
Две шепи сребърници преброил,
подрежда ги, разпръсква ги и пак
събира прокълнатите пари,
за да ги свре в невидимия мрак.
Щом Гетсимания навън заспи,
ще тръгне Юда сам, недраг-немил
и устните си той ще прилепи
в дървото, от което сок е пил.
Но този сок е вече кървав сок,
разлива се по прашната земя,
достига и до хълма сивоок,
Спасителят където онемя…
От сянката на едрото дърво
се спуска едноокото въже,
а в мрака огненото зарево
пробужда умъртвените мъже.

ОСКЪДИЦА

Това не предстоеше да се сбъдне,
защото елфи бъдещето пазят.
За хората, които всичко мразят,
останаха пътеките оскъдни.
Оскъдицата е приспивно биле,
утайката му - блудкаво кафява
и никой никога не доближава
до онзи, който безметежно пил е
и който се огражда с цитадели,
затулени високо сред мъглите.
А още по-високо сателит е
препрограмиран в нас да се прицели.
Оскъдицата своя всеки крие,
но елфите са негостоприемни,
защото всеки ближния си дебне
и иска меч в гърба му да забие.
Това не предстоеше да се случи -
животът ни да отшуми нахалост
в очакване да се завърне Фауст
и блатото да преобърне в ручей.

ПАСТОРАЛНО

Козето мляко се стича
към розоцветни
тревички…
Има такива момичета -
с остри
и сочни гърдички.
Има момчета такива,
дето
от храстите гледат,
с длани
страстта си потриват -
става
по-дълга от педя.
Нищо
различно не става,
само потръпва водата.
В нея
след миг се стаява
знойният зов на бедрата.
Облакът,
гледащ отгоре,
иска реката да либи,
пръска дъждец животворен,
стига
до мрените риби.
После се вдига
и плава
в ситна мъглива росица.
И се смалява,
смалява
като отлитаща птица.

ЦЕЛУВКАТА

Свободата си струва да загинеш за нея.
Доближил я за малко, ти за малко поне я
докосни, но не чакай да остане при тебе.
Виж я - вече катери безпределния хребет.
Безпределните чувства бдят отвъд хоризонта.
Само техните сенки са прекрачили фронта,
притъмнили шосета, градове и градини…
Кой смеха ни засенчи, кой така раздели ни?
Свободата изчезна и я няма с години…

Свободата се върна, вече не така млада.
Побелели къдрици над очите й падат.
Нежни бръчки бродират недостъпната шия.
Свободата е близо, затова - доближи я!
Приближи се по-смело и не питай, целувай
тези устни, за тях да загинеш си струва!
После дълго припомняй смелостта си щастлива
как целуна от упор свободата красива
през живота ти, който от света си отива…