Ангелина Жекова

ЗА ТЕБ!

Може да изглеждам смешна
в чуждите очи,
вятърничава и грешна
и да ми личи,
че не стъпвам по земята
като спънат кон,
и не спазвам правилата
в хорския закон…

Аз съм в другата Вселена
и по пътя бял
търся песен неродена,
стих непрозвънял,
търся порив неусетен
в тая звездна степ,
търся огън искрометен -
не за мен… За теб!

ТОПЛИНА

Бих искала да нарисувам топлина:
без ален цвят по моите картини,
без жарко слънце в ранина,
без огън, лумнал в зидани камини,
без въглени, по нестинарски сбрани…
Ще нарисувам само твойте длани.

СИНЬО МЪНИСТО

Синьо мънисто ми вързала мама,
синьо, пресиньо, та да личи,
в пътя ми срещи несретни да няма
и да ме пази от лоши очи.

Може би то е запазило чисто
моето детство със звън на роса,
може би старото синьо мънисто
дар ми е носело куп чудеса.

Вече не вярвам в чудната сила,
скрита в овалното синьо стъкло…
Мило за драго бих заменила
пак да усетя какво е било.

Пак да ме пази от срещи несретни,
лоши очи да не ме запленят,
щом се залутам, пред мене да светне,
вярна светулчица в тъмния път.

Няма ги старите сини мъниста.
Моето с обич на теб подарих,
нека те гали със погледа бистър -
аз не ревнувам, аз ти простих!