ВЕРЕН НА ЖИТЕЙСКАТА И ХУДОЖЕСТВЕНАТА ПРАВДА
Любен Панов - „Такси за Дренчовица”, Изд. „Екобелан”, 2016 г.
Пловдивският журналист и писател Любен Панов е автор на книгите с публицистика и проза: „Стръв”/2006/, „Шокова зала”/2010/, „Северна хроника”/2015/.
„Такси за Дренчовица” /2016/ е четвъртата книга на автора, излязла в реномираното издателство „Екобелан” - Асеновград. Тя е сборник от четири новели и записки, посветени на родното село Недоклан, Разградско. В нея авторът убедително утвърждава своя публицистичен и белетристичен талант.
Любен Панов в „Такси за Дренчовица”, надниква в един безвъзвратно отиващ си свят, който според думите на писателя „примиренчески се отказва от библейското си предназначение да съхранява и доразвива за поколенията своите най-ценни нравствени стойности”.
Чрез средствата на художествения разказ авторът проследява съдбата на своите литературни герои, утвърждаването и поругаването на ценностните качества у тях, като участници и свидетели в прехода на държавата към нова социално - политическа среда. Новелите са изградени в различни тематични пространства.
В „Стръв” и „Шокова зала” Панов търси причините за извратената ни понякога представа за власт и свобода. „Такси за Дренчовица”, дала заглавието на книгата внушава на читателя необходимостта от един по-различен и трезв поглед към „двата свята”, родени изкуствено от плакатната суета.
Новелата „Пьотруш” поставя пред нашия съвременник болезнения въпрос за неговата жестока склонност да преражда в друг образ собствената си уродливост.
Макар, че втората част на книгата „Селски истории от държавицата Недоклан”, авторът посвещава на родното си село, тя не е мемоарен текст, а художествено - публицистични записки. Любен Панов ни среща с действителни и въображаеми случки, герои и събития през време на нашия така наречен демократичен преход.
С помощта на метафората и безпощадната ирония към съвремието, писателят защитава идеята, че революцията трябва да бъде не политическо шоу, а чувство за отговорност пред поколенията.
Авторът е обективен в отражението на нашата действителност, остава верен на житейската и художествената правда, но категорично въстава, срещу моралната и материална разруха, омразата и социалното разделение на хората.
Любен Панов за себе си казва: „Най-доброто в творчеството ми е това, че то никога не е така, както диктуват законите на журналистическата съвест. Не е сготвено по рецептите на литературната кулинария”.
Книгата „Такси за Дренчовица” носи социален заряд. Тя е заредена с контрастите на съвременния живот. Авторът има изострено чувство за справедливост и непримирима гражданска позиция към неправдите, уродливото и пошлото в нашата действителност, към поруганата надежда и разбитите мечти за по-добър и хуманен свят.
Писателят обича да вниква в душите на хората. Новелите са достоверно свидетелство за времето, в което живеем, за промените в него и за това как тези промени безмилостно изхвърлят от живота много хора. Те са вярно свидетелство на измененото общество, в което битуваме.
Любен Панов нарича в предговора си книгата - „Галерия на мъртвите герои”, тъй като всичките герои в нея накрая умират. Данко Яланджиев от новелата „Стръв” е убит малко преди да открадне и заграби цялото поле.
Авторът ни внушава, че човек веднъж прекъснал връзката си със земята и семейството, веднъж подведен по пагубния път на парите и властта е обречен да загине и умре нравствено преди да издъхне.
Пьотруш от едноименната новела промушил се като пеленаче през телта на Освиенциум, намира жестоко смъртта си в български свинарник. Дълбоки психологически персонажи изгражда в хода на повествованието Панов. Изникват повеи от миналото на героите, които допълват техния светоглед и доразказват историите им.
В новелата „Такси за Дренчовица” главният герой Герасим Стойкин е задушен в собствения си калпак, заради дръгливите коне, с които иска да влезе в новото време. Героите изживяват своите страдания, болки, радости, обиди и разочарования.
Писателят вниква в техните страдания с тънък психологизъм и дълбок подтекст. Разкрива колизията между локалното и глобалното, между родното и чуждото, днешното и вчерашното и разпадащите се духовни и морални ценности. В „Шокова зала” за малко не умира и авторът, убит от безсилието да направи каквото и да е срещу ненаказаната смърт.
В „Селски истории от държавицата Недоклан”, Лудото Сабри пада на улицата, след като опознал хората , полудява. Дяко Чеха пък го убива неосъществената мечта да пренесе Карловския мост от Прага в Лудогорието. Жив остава само Генчо, въпреки злополучните и комични премеждия. Той ще живее в останалото без хора село, за да не умира надеждата за бъдещо ново начало.
Интересни и колоритни са персонажите, които авторът изгражда, запомнящите се характери и драматични събития, умението му художествено и убедително да ги пресътворява.
Достатъчно е да вникнем по-внимателно в епизода „Парче горчива баница”, където зад образа и постъпките на Лудото Сабри, разказвачът разкрива общочовешки проблеми. Пред смъртта всички са равни, въпреки верските различия.
Чрез описанията на промените в селото, авторът сякаш поема своя дял от съдбата на хората. По-важна е не истината на историята, в която събитията стават факти, а истината на писателя, която поражда нравствено съзнание и съди с еднакво чувство за справедливост доброто и злото, светлите и тъмните страни на нашето съвремие.
Книгата „Такси за Дренчовица” на Любен Панов на места стъписва, но и отрезвява читателя, събужда в нас съпротивителните сили за съхранение на българската идентичност и християнски добродетели. Авторът не бяга от обществените конфликти и злободневни теми и правдиво отразява реалния свят на хората, които го населяват.
Уверен съм, че тази книга ще остане като едно своеобразно художествено - документално свидетелство за неотшумелите още противоречиви, сложни и бурни десетилетия с техния морал и нрави. Въпреки привидно мрачната картина на битието , която Любен Панов създава с богат метафоричен език, все още е жива и надеждата за един по-справедлив свят.
