Атанас Капралов

В ядро на динамично цяло
кодирани сме…
И не знам:
преди сама
как си живяла
и как преди живял съм сам?

Навярно своя дъх сме чули
с теб в нашия насрещен ход,
щом химията в молекула
ни свързва днес…
Здравей,
живот!

И ето ни:
като представа
ме вдишваш ти,
аз като звук
в сърцето си те приютявам…
Възникваме един от друг!

С усещане за дом и смисъл,
ту тук се будим,
ту отвъд,
преди в едно око да плисне
смъртта…
Макар че няма смърт.

А има полюси, делени
от времето…
И „плюс”,
готов
да мине цялата вселена
за свойто „минусче” любов.