СВЕТОВЕН ВРЪХ В ПОЕЗИЯТА
Никола Йонков Вапцаров живя само 33 години.
И то какъв живот! Живот борба.
За социална справедливост.
За свой стил в поезията.
В гигантската европейска битка срещу фашизма Вапцаров нямаше начин да не изгори. Някои днес подхвърлят, че комунистическата партия неразумно го е пожертвала напразно. Но трябва да се припомни, че според някои свидетели поетът е бил щастлив да се нареди в челния фронт на сражението.
Той се е гордеел, че му е гласувано такова високо доверие - да бъде член на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Европа и САЩ се изправят в колосален сблъсък с немските националсоциалисти, италианските фашисти и японските милитаристи.
Възгледите на големия творец предопределят съзнателното от негова страна хвърляне в огнения котел на жестоката и страшна борба. Която той не може просто да съзерцава. Защото е истински хуманист. Действен и постоянен.
Вапцаров и неговите другари станаха жертва на коварен полицейски шпионаж. Някои натякват, че поетът е написал 120 страници самопризнания. Интересно тези, които натякват, дали не биха написали и повече страници, ако бяха повисяли надолу с главата поне половин час в полицията.
Не бива да се забравя обаче, че по време на съдебния процес Вапцаров поема вината на другарите си върху себе си. В признанията му преобладава главно това, което е разбрал, че полицията вече знае.
Никакви връзки на семейството му не помагат и суровата присъда е издадена в името на негово величество царя. Онзи, който се е снимал в бяла рубашка с младия Никола при гостуването на царското семейство в дома на Вапцарови в Банско.
Поезията на Никола Вапцаров е преведена на повече от 50 езика. Тя е литературен феномен от световна величина.
Това е поезия драматична. Експресивна.
Поезия физиономична. С поетични технически термини. С възвишена разговорна лексика.
Поезия универсална.
И категорична.
Велика.
Защото в нея има безграничен оптимизъм. Изконен човешки копнеж по волност и свобода. Изключителна нежност към децата на най-онеправданите.
Сред предсмъртните завети на Вапцаров е и молбата му да се погрижат за неговите ръкописи. Макар да издава само 20 стихотворения в книгата си „Моторни песни”, той очевидно е съзнавал, че поезията му е значима, защото третира кардинални въпроси не само на неговото време, а и на живота изобщо в края на второто хилядолетие.
Най-малко десетина от Вапцаровите стихотворения са чест не само за българската художествена литература. Това са „Вяра”, „Двубой”, „Песен за човека”, „Ще строим завод”, „Писмо” /”Ти помниш ли…”/, „История”, „Не бойте се, деца”, „Ботев”, „Прощално” и „Предсмъртно”. Много вълнуващи стихотворения са и „Завод”, „Спомен”, „Романтика”, „Огняроинтелигентска”, „Любовна”, „Пролет” /”Пролет моя…”/, „Горки”, „Епоха”, „Доклад”, „Кино”, „Селска хроника”, „Песен”, „Рибарски живот”.
Всяко поколение прави свой прочит на класиците. Прочитът на Вапцаровата поезия само увеличава обаянието й. Защото е 24-каратова.
Тази поезия действа на всеки обезверен като антидепресант. Понеже е заредена с енергия и вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър.
Героичната смърт на Вапцаров направи в голяма степен поезията му безсмъртна. Така се случи и с Ботев.
Защото единството между думи и дела се превръща неизбежно в ярък образец за потомците в битката за повече човещина.