Писмо от Христо Черняев до Георги Ангелов

Здравей, Георги!

Пиша Ви тези няколко искрени реда, за да Ви поздравя за лиричния цикъл в бр. 7 на вестник „Словото днес”! Разбира се, и преди това съм чел Ваши стихове, които са ми правили впечатление. Пиша Ви затова, че в последните две десетилетия рядко срещам хубави поетични творби, както в стихосбирките, така и в периодиката. Така че не може човек да не се радва, когато чете стихотворения като „Писмо до фарисеите”, „Може би ръката ми е писала…”, „Бесове”, „Потвърждавам - моята родина…”, „Вече ножът е опрял до кокал…”, „Като отдавна накипяла лава”…”, „Какво си днес, Българийо?”. Стиховете Ви ясно говорят (наред с творбите на зрелите ни поети), че българската поезия е жива и има бъдеще.

В творбите Ви, освен поезия, има и изконна съдбовност, което ги прави не просто хубави, а много силни.

Поначало България е имала и ще има една от най-съкровените поезии в света, към която заслужено се вписват и Вашите творби!

Стискам десницата Ви и Ви желая нови творчески успехи!

5 март 2015                                                            С благослов: Христо Черняев