СТИХОВЕ
НА СЕБЕ СИ
Ей това подхвърлям
от воле, на глас:
себе си ще мъмря,
стига с моя пас?
Уж от всяка книга
черпила съм ум,
а парите все не стигат
даже за локум.
Пък безкнижник вчера
си купил мезонет!
Аз съм без вечеря
с тоя ум проклет…
Знаеш ли, човече,
накрай ще се реша,
да стигна надалече
без ум и без душа!
СЯНКАТА
Тръгнем ли, Тя с нас поема.
Спрем ли, спира, много ясно.
Мисля да реша проблема
малко еднолично, частно.
Върху нея, от лежанка
няма как да я изпусна…
Да е сянка като сянка,
а то… съвестта ми гузна!
НЕБЛАГОНАДЕЖДЕН
С един имот ипотекиран
в пет банки бях „обезпечен” .
Оттук - оттам пари събирах,
ще ги върна в “Куков ден”!
Самочувствие визирах
аз на крупен бизнес мъж,
но печално днес разбирам -
пари не падат вместо дъжд.
В бранша щом не си водач
по трасето е опасно.
Играчът пуска ляв мигач,
завивайки надясно.
Какъв ти бизнес - як провал!
Останал съм без керемида.
Светът ми се е сринал цял
пред нозете на Темида.
Път безкраен, свят широк,
но да тръгна, де ще стигна?
Дали да занимавам Бог
с надеждата да ми намигне?
УТЕХА
Малката заплата
сметките обърка.
Свършихме дървата,
зъб ме зачовърка.
Болката - не трая!
Мръзна - не издържам!
Чудя се как края
с другия да свържа.
Как пари да спастря?
Сметки. Хляб. Аптека.
Бюджета ми окастря
и моят зъболекар.
Е, надежда има,
душата ми е яка.
По-здраво тая зима
зъбите ще тракам!
ДОКТОРЕ!
Болест ли е… що е “Аз-ът”?
Как от вируса “себичност”,
в тоя свят да се опазя
без ваксината “критичност”?
Не откривам ли наченка
на симптомите нездрави?
Правя си самооценка
и “отличен” все си давам.
- Докторе, къде е лекът?
Нещо премълча, не каза.
Как лекува се човекът
от метастазите на “Аз- а” ?
