Юлий Розентал

Романс

Сбогом, друже мой безценний!
На раздяла час наста.
А минутите блажени
отлетяха в вечността.

Планини, гори, полета
ще разделят нази пак,
пак ще влезе скръб в сърцето,
а в душата - страшен мрак.

Щастье - винаги нетрайно
пак на нас ще измени
и ще дойдат пак безкрайно -
безутешно тъжни дни.

Сбогом, сбогом! - тръгвам вече…
Сбогом, сбогом, друже мой!
Аз от теб ще съм далече,
ала вечно ще съм твой!