Ангел Кроснев

След стогодишен стаж като войник
да спира ветрове и снеговеи,
видя с очи последния си миг,
попаднал във ръцете на злодеи.

Завесата на тежките му клони
подпираше огромната снага.
Те никога не правеха поклони -
едва ли ще го сторят и сега!

Дървото беше истинска реликва,
наметнато с хайдушки ямурлук.
С куршумите е лесно да се свикне,
но с брадвите със ледения звук?

След тях остана голата поляна,
пътеката към твърдата скала
и няколко трески като послание
към костите на мъртвите села.

Случайно ли съм тук или предвидих?
До мъртвата борика запъхтян
дойдох, за да отслужа панихида
в гора, която вече е харман.