НЕДОСТОЙНО ЕСТ!..
И поредната, 141-ва годишнина от избухването на Априлското въстание, се превърна в беден роднина. Уж канен, уж чакан с нетърпение, но когато застане на прага, гледаме да го скрием в килера.
Тържествата по повод годишнината, като изключим Панагюрище, бяха обидно „традиционни”, казионни и претупани. С много бодряшки приказки, без словото на президента Радев, изречени полугласно. Може би за да не обидим някого от позициите на историческата достоверност.
Няма такава опасност. Благодарение на услужливи продажници, убеден съм - съвсем „безплатно”, нейните истини продължават да се преиначават.
Всички разбрахме, че Баташкото клане е чисто недоразумение, петвековното иго - рай за неверниците, а еничарството - безинтересна хрумка на отнесени от реалността писатели. Гласът на шепа учени България да не загърбва националната си гордост, глъхнат в пустинята на обществената апатия.
Не е чудно тогава, че и тази година в телевизионните медии не се намери нито един филм за въстанието, или за водачите му мъченици.
Липсата бе компенсирана с плоски турски, английски и латиноамерикански бози, за да продължава опростачването на нашенците с пълна пара. Що се отнася до печатните медии, с отделни изключения те също ще си отдъхнат.
Бележитата дата отмина и могат по-подробно да ни съобщават в кое село е обран поредният пенсионер и коя световно неизвестна звезда се е развела. А народът се разхождаше и чакаше да се случи нещо вълнуващо, ама не би. И така - до следващата дата…
Не е тайна, че от 1989 г. отказът от патриотична нагласа, духовна приемственост, родова памет и държавна идентичност, се извършва с ударни темпове.
Тълпи политици, хванати от гората, жонглират с евроатлантически ценности. Издигат паметници на чуждестранни президенти в родината ни, от която явно се срамуват. Могат, правят го. Сребърници много, все някой трябва да ги усвои.
Впрочем, идва 24-ти май, Ден на славянската писменост и култура. Нека да не бърза. У нас все така няма приет Закон за езика и духовността, многократно предлаган от СБП пред Народното събрание.
Няма място и в каменните глави на редица управници по върховете, нито в джунглата от крещящи надписи на латиница. Във всяко населено място се пъчи кебапчийница „Лас Вегас”, или мекичарница „Холивуд”, млекарница „Джони Уокър”…
Това до голяма степен улеснява децата в изучаването на английски език, преди да поемат пътя на емиграцията. Защото, спасили се от лапите на образователната система, без ясна принадлежност към род и родина а още - без работа и без никакво ясно бъдеще, те нямат друг изход.
Но това е тъжна тема, която е почти невероятно някога да се реши. Сега дертът е какво да правим с братята Кирил и Методий и в кой ъгъл да ги сврем.
Ако бяхме послушали един бивш президент да заменим кирилицата с латиница, нямаше да се чудим. А то пак усилия да изкривяваме историческите факти. Да обясняваме защо от учебниците е хартисал поредният български класик и защо трябва да се гордеем, че „и ний сме дали нещо на света”, вместо да се прехласваме в следващия политически уестърн.
Нека все пак не губим надежда, че с общи усилия, вътрешни и външни, ще се обезличим напълно. Фактите сочат, че сме много близко до успеха, а и управниците активно ще ни помогнат. А сега-засега? Абе: „Varvi, narode vazrodeni…”
