КРЪСТ

Жени Костадинова

Из „Черна котка, мак червен” (2016)

КРЪСТ

От маково семе - зачената.
Маково мляко - сукала.

Душата ми - жив наркотик.

Живея в 100 измерения.
Плача от щастие.

Тъгата ми - космически вик.

Не съм като другите.
И да искам - не мога.

Нося си кръста.
Тази опиумна тревога.


ТУК: САМОДИВСКО ВИНО

„Пука се огън от макови стъпки…”
Мария В. Николова

Пука се огън от макови стъпки!
Самодивите вика на пир!
Очите им диви - момини пъпки -
разпукват горчив елексир.

Пука се огън от макови стъпки!
Раздипля прокълната жар.
Дяволско вино маково стоплят
самодивите - за безпътника дар.

Пука се огън от макови стъпки -
лумва среднощен пожар!
Изгаря душата в смразяващи тръпки,
упоена от самодивския чар.


ПРЕЦЪФТЕЛИ ИСТИНИ

Не ме жали. И недей се извинява!
Аз свикнах да живея без очаквания.
Денят е кратък и след себе си оставя
прецъфтели истини - самотни макове.

Не ме жали. И оправдания не искам!
Нали душата ти при друг благува? Нека!
Аз мога само сън и вяра да разлиствам,
детелини да рисувам - по една за всеки.

Не ме жали. И престани да се преструваш!
Познавам жълтите ти смешни обещанийца.
Но те за мен са вече само твърда гума,
с която ще изтрия от живота тази страница.


ХЛЯБ

На Димитър Вълчев

То,
страданието,
е хляб.
Колкото повече
мачкаш тестото,
толкова по-хубава
питата става.

Биха ме достатъчно. Втасах.
И на огъня хванах играта.
Сега ми остава да разнасям
до края на дните си
благословени
дъхът на живота - горещ и прекрасен
като хлебопреклонение.


АНТИХРИСТ

Съвестта ми е нечиста.
Про-пук!-пук!-пук!-ва се сънят ми…
Подсъзнанието зъзне,
душата - спори и обижда…

…Най-после
призори заспивам
и сънувам, че убивам
с думи
Антихриста.


БОДЛИВА

Съблича таралежа
кожата си в мен.
Бодлива и наострена,
и любовобоязлива
ставам.
Внимавай,
като ме докосваш
да не се убодеш!
Представа нямам
колко ще ти коства
болката.


БЛАГОРОД

Природата ни учи на мълчание.
Вгражда тишината в клетките,
изпълва ги с жив кислород.
Ражда тялото смълчано
нов елемент - благород.


ДЗЕН

Аз нищо не съм
и не искам да бъда.
Просто - да живея.
Да живея - просто.
А всичко, което е
да ми бъде
хляб, орисия и къща.