АКО…
Ако просто така си представя за миг света сринат;
ако просто така - в този миг си отида,
ще почувства ли някой всяка моя умора.
Ще поиска ли някой с мен очи да затвори?
Ще си тръгна навярно в пролет бяла и тиха.
Ще си взема из път само радост непита.
Аз съм стръкче от цвят. И небе съм без птици.
В мен потоци шуртят. И кръстосват ме жици.
Ще си тръгна със стих - от поет незабравен.
И последния щрих към света ще прибавя.
Днес съм само слова - наранени до огън.
Утре, вярвам, ще спра някой облак прогонен.
Ако в миг си отида - без да кажа на всички,
че светът е красив, че оставам брезичка;
че по клоните спят само нощем кълвачи
и догонва ме звук от отровни палачи…
Кой ще тръгне след мен, щом не нося утеха?
Кой ще вземе рефрен от усмивка превзета?
Аз съм само слова, нераздадени още.
Благославям света, в който будя се нощем.
