Георги Михалков

Всяка сутрин, когато отива на работа, Теодор минава през малък парк. Върви по алеята между високите ели и след петдесетина метра излиза на асфалтова площадка, където се издига старата двуетажна сграда на читалище “Св. св. Кирил и Методий”.

За момент се спира и поглежда към вратата на читалището. И всеки път едни и същи спомени се събуждат в него. Връща се в детските си години и се вижда отстрани, малък, слабичък, облечен в черен къс панталон и с бяла блуза с матросова яка, хванал ръката на баща си.

Двамата вървят към читалището. Рано е, лятната утрин е прохладна, но Теодор не усеща хладината, а ситни до едрите крачки на баща си и бърза към читалището.

В началото на лятната ваканция, след завършване на първи клас, Теодор оставаше сам у дома. Майка му и баща му отиваха на работа и нямаше кой да се грижи за него, тогава баща му реши да го води в читалището и да го оставя в читалищната библиотека, където работеше съседката им, леля Лина.

Целия ден Теодор прекарваше в библиотеката, а следобед, когато баща му и майка му се връщаха от работа, го взимаха и заедно се прибираха у дома.

Дните, прекарани в библиотеката останаха най-хубавите и най-незабравимите за Теодор. Отначало всичко беше ново и непознато. Просторната и светла зала, рафтовете с безброй и най-различни книги, каталозите, голямата маса с вестници и списания.

И всеки ден леля Лина го посрещаше с нова детска книжка. Теодор сядаше на малко столче в ъгъла на голямата стая, близо до прозореца и разлистваше книжката. Първо разглеждаше илюстрациите, а после започваше бавно да срича.

Така ден след ден неусетно четеше приказка след приказка, пренасяше се от свят в свят, запленен и възхитен. Струваше му се, че никъде другаде няма по-привлекателно и по-уютно място от тази голяма и светла читалня.

Всяка нова книга разпалваше въображението му и той нямаше търпение да стигне до последната страница, за да разбере какво се е случило с героите и как е завършило приключението им.

За него библиотеката остана с усмихнатите черешови очи на леля Лина и с гласа й, който сякаш още чуваше:

- Ето, знам, че и тази книга ще ти хареса.

Приятелите му вънка ритаха топка, гонеха се, а той прекарваше дните в библиотеката. Растеше, минаваше от клас в клас, но продължаваше да идва в читалището и да чете книга след книга.

Тук, в библиотеката усети и първия любовен трепет. Влюби се в Румяна. Беше колкото него, в шести клас. И тя често идваше в читалището да взема книги. Понякога се засичаха и дълго оставаха в читалнята, говорейки за нова книга или разказвайки един на друг съдържанието на някоя необикновена книга.

А тя, Руми, сякаш беше момиче от вълшебна приказка, русокоса с езерни очи. Веднъж, застанали до един рафт, ровейки за книги, неусетно се приближиха един към друг и сякаш ток разтърси Теодор. Как и той сам не разбра, прегърна я и я целуна. Огън го заля. Поиска нещо да каже, но не успя. Устните му бяха залепни, но Руми го погледна и тихо прошепна:

- Тео, целуни ме пак. Беше толкова хубаво.

Беше толкова хубаво. Оттогава мина цяла вечност. Читалището е още тук, но леля Лина отдавна я няма. Няма я и Руми. Омъжи се и вече не живее в квартала.

Останаха читалището, библиотеката и книгите.

София, 28. 04. 2017 г.