ВАКАНЦИЯ
превод: Люлин Занов
Из „Синеокият котарак Кефир” (2017)
ВАКАНЦИЯ
Ваканция красива
със първи сняг студен,
като в лозичка дива
нахлува мраз във мен!
Големите внимателно
и със напрегнати лица
пързалката старателно
отбягват. Тя е за деца!
Как всичко е заскрежено,
каква е белота!
Не съм дете изнежено,
а с мокър гръб сега
се люшкам в странен шемет
във царство на снега -
красива в радостта!
Коремът свирка ми от глад:
„Къде е днешният обяд?!”
Гори лицето от студа,
не свърших нищо - да!
Ваканция красива
със първи сняг студен!
Ах, зимата щастлива
ме прави в този ден!
ДРУЖБА
Съседът Серьожка
със врана дружи.
На дружбата
всеки от тях си държи.
Те двамата
нещо не си приличат,
но тя като него
гърлено срича…
Разболя се Серьожа,
не издържа.
А птицата мисли
за дружба - лъжа.
Три дни не го вижда
тя зад стъклото,
не движи се също
той сред селото.
Но някак отстъпи
тази простуда.
И как сътвори
той това чудо?
Със стол прозореца
леко достигна.
„Дръж се, аз идвам!” -
викна, леко намигна.
КОТАРАКЪТ КЕФИР
Глупавите птици закачливи
свикнаха с Кефира да се бият.
Но Кефир е хитър и се брани -
ловко хваща сойки, че и врани.
Охранява смело всички храсти
и не пуска чужденци опасни.
Щом нахална птица приближава,
той готов е пак да се сражава!
От синеокия котак Кефир
никой в двора ни днес няма мира.
Затова му нося аз котлети
и му пиша с обич тез куплети.
НА РИБОЛОВ
„За риболов се приготви” -
татко на ухо шепти.
Мама каза му: - „Мълчи,
нека още да поспи!”
Скочих аз почти веднага,
макар и сънен още там.
В скрина чукнах си коляно
и сънчо мигом отлетя.
Над реката пък звездите
някак празнично блестят.
Нахлува въздуха в гърдите -
същински меден аромат.
Надянал червея на кука,
баща ми дълго-дълго бди.
А рибата встрани, от скука,
играе, не кълве, уви!
А аз я гоня неумело,
мъча се да не заспя.
Не е лесно това дело -
риба с кука да ловя!
МАША
Аз исках, знаеше се, братче…
Тук мама е виновна, значи.
Не ме попита и дори
сестричка взе че ми роди!
„Сега - тя каза ми веднъж, -
ще я браниш като мъж.”
А татко с мама са едно,
еднакво мислят - мо-та-мо.
Моята сестричка мила
в пеленка се е прикрила.
Но от скоро време вече
стана смешничко човече.
Усмихна ли се, тя се смее,
муцунки правя, пак се смее.
От сутринта до късни нощи
яде и пие, иска още!
Пораства Маша, ще се каже,
и нещичко говори даже.
Понякога дори и плаче -
дете си е все пак обаче!
Че исках братче е известно,
ала кажете ми най-честно -
сестра ли само аз заслужих?
И брат все пак на мен е нужен!
НА ВИЛАТА
На кайсия и малина
замириса нашта вила.
Със другарчето Полина,
боси, скачаме двамина.
Ту печем пирог от глина,
ту играем ние баскет.
Ту като пчели в пчелина
жужим, смеем се и плачем.
И крещим из цяло село!
И защо - сами не знаем!
А дърветата пък смело
с душ ни пръскат, ний нехаем!
ПЕЛИНЪТ ОТ КАКВО ГОРЧИ?
Пелинът от какво горчи,
пеперудата, що там хвърчи,
кой с бои я нарисува?
От къде и кой с ръката
прави гънки във реката?
Къде врабченцето нощува,
баба, вятърът, дали си има?
Шишарките от где ги взимат?
Къде са скрити всички метри
във тези дълги километри?
Защо сънят е толкоз сладък,
а слонът тъй голям, не малък?
От звездите, най-юнашката,
кой праха ще бърше?
А на свраката опашката
какво ли там ще върши?
Да знаеш всичко искаш ти?
Сядай бързо и чети!
ГАТАНКИ
Кой там е сред мъглата
във бляскава капела
и кой рисува по стъклата
дворци, цветенца бели?
(Студът)
Побеля от сняг гората вече
и елхата в бяло се облече!
В бяла шуба дългоуха майка,
какво това кажи е -…..
(Зайка)
Ето тази хубавелка,
в сто зелени шала,
сочна да е обещала -
хрупкавата…..
(Зелка)
