ПРЕСЕЧНИ ТОЧКИ

Валентина Коростельова

превод: Тихомир Йорданов

На Тихомир Йорданов

Във облика си равносъщ
еднакви сме и в стих, и в проза.
Там пролетта е топъл дъжд,
когато студ е тука грозен.

Говорят там на глас, не тих,
и не веднъж, а многократно
от руски ти нашепват стих,
пък аз от български - обратно.

Земята се върти във кръг,
небето замъглено чезне…
Ти край морето крачиш, аз пък
по мартенски в дълбока бездна.

В държави сме различни - две,
в тях висоти се сменят разни.
Кой знае кой къде ще ни зове,
но все сме си с души прекрасни.