ВОЙНА НА ДВОРЦИТЕ
превод: Литературен свят
новия роман “Руският камък”
В издателство “Книжный Клуб Книговек” с подкрепата на телевизионния канал “Царьград”, излезе новият роман на Александър Проханов “Руският камък”.
Безсмислено е да се говори за сюжета на романа. Такъв няма. Там има няколко бягащи един след друг сюжети, в които са въплътени моите мечти, моята ирония. “Руският камък” е отговор на Александър Невзоров, заел почетното място в Топ-100 на русофобите за 2016, краля на русофобите.
Това е книга-фарс, състояща се множество малки фантастични иронични повествования.
Александър Невзоров е бомба, която беше подготвена от редакцията на “Ехото на Москва”, тя оборудва тази бомба, постави й експлозив.
И тя хвърля тази бомба всяка седмица. Бомбата се взривява и унищожава всичко, което е свързано с руската държава, руската история, руската литература, Църквата, руското самосъзнание.
И аз си помислих, че той, Невзоров, трябва да бъде показан не като страшен, а като целулоиден папагал.
Защото той се мисли за супермен, изчадие на ада, някакъв демиург, който гледа на всичко от висотата на черния си полет, разперил над всички черните си крила.
А аз него, както и други напълно реални либерални персонажи, ги представям в комичен, нелеп вид.
Това не е злобна книга, но поваля надменността, тя рязко сваля нивото на полета на този орел и го превръща в папагал. А заедно с него и радиостанцията “Ехото на Москва” - дори бих казал, че това не е радиостанция, а цяла партия, в която има политика, култура, философия. Която може да мобилизира хората на избори и през цялото време се стреми към властта.
А на мен ми се искаше да ги покажа като някакви дечица, играещи си в пясъка, с упоение строящи пясъчни къщички и замъци.
Тази книга всъщност е книга-оръжие. Както за тях Невзоров е оръжие, бомба.
“Ехото на Москва” е постоянно оръжие. И аз реших да създам книга-оръжие. Но това е особено оръжие.
Струва ми се, че това е оръжие, действащо в областта на психологията, в областта на най-новите представи за красотата и уродливото, за смешното и ужасното. За супермена и смешното човече.
“Руският камък” е роман, който болезнено засяга цялата тази общност, той я дискредитира, сваля я от нивото на законодатели на сценичната мода до нивото на посмешища.
Тази книга за мен самия беше абсолютно неочаквана. Това е нов жанр за мен. Аз съм човек достатъчно сериозен, патосен, реалистичен. А тук в мен се събуди смеховата култура.
“Руският камък” беше хвърлен в тяхната градина, а оттам: от Службата за сигурност на Украйна и либералната общност на Русия - долетя друг камък, разгроми моята страница в социалната мрежа Фейсбук.
Те ми обявиха война, аз приех предизвикателството им.
——————————
в. „Завтра”, 12 април 2017 г.
