Ахмед Фараз

превод: Инна Учкунова

ЗАБРАВИХ ВЕЧЕ

Някога ти даваше живот на думите ми,
но сега съм ги забравил вече,

защото забравих теб, моя любов,
и затова не мога да си спомня изкуството.

Вчера разрових в сърцето си и разбрах,
че съм забравил косата ти, устните, лицето.

В света на интелекта мълчанието е лудост,
но вече не мога да си спомня дори сладкия ти глас.

Някога аз не знаех какво е разруха,
а днес съм забравил какво е да посадиш цвете.

В магазина, където продават лъкове и стрели,
никой не си спомня онзи, който ги е купил.

И понеже времето ме направи изгнаник в пустинята на забравата,
всеки момент може би ще забравя даже името ти.

В моето положение на човек без родина
ще забравя дори, че сънародниците ми ме забравиха вече.

ЕЛА

Ела, дори да ми донесеш болка, дори да измъчиш сърцето ми,
ела отново, даже ако трябва да ме обречеш на вечно страдание.

Ела, дори ако с теб вече никога няма да си разменяме любов,
ела поне да изпълним древните ритуали на жестокост.

Кой друг, ако не ти, ще ми каже защо се разделихме,
ела, дори да не искаш, ела, за да довършим церемониите.

Прояви поне малко състрадание към дълбочината на обичта ми,
ела, някой ден, ела, за да ме утешиш в скръбта ми.

Дълго време ти ме лишаваше от правото да копнея по теб,
но ела отново, моя любов, поне за да ме накараш да плача.

Досега сърцето ми все още таеше късче надежда,
ела, поне за да изгасиш и последната ми искрица надежда.